Ecclesiastes 1

在耶路撒冷作王、大卫的儿子、传道者的言语。

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

传道者说：虚空的虚空，虚空的虚空，凡事都是虚空。

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

人一切的劳碌，就是他在日光之下的劳碌，有什么益处呢？

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

一代过去，一代又来，地却永远长存。

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

日头出来，日头落下，急归所出之地。

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

风往南刮，又向北转，不住地旋转，而且返回转行原道。

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

江河都往海里流，海却不满；江河从何处流，仍归还何处。

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

万事令人厌烦（或译：万物满有困乏），人不能说尽。眼看，看不饱；耳听，听不足。

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

已有的事后必再有；已行的事后必再行。日光之下并无新事。

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

岂有一件事人能指著说这是新的？哪知，在我们以前的世代早已有了。

Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

已过的世代，无人记念；将来的世代，后来的人也不记念。

Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

我传道者在耶路撒冷作过以色列的王。

Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

我专心用智慧寻求、查究天下所做的一切事，乃知　神叫世人所经练的是极重的劳苦。

И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

我见日光之下所做的一切事，都是虚空，都是捕风。

Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

弯曲的，不能变直；缺少的，不能足数。

Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

我心里议论说：我得了大智慧，胜过我以前在耶路撒冷的众人，而且我心中多经历智慧和知识的事。

Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

我又专心察明智慧、狂妄，和愚昧，乃知这也是捕风。

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

因为多有智慧，就多有愁烦；加增知识的，就加增忧伤。

Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.