II Samuel 14

洗鲁雅的儿子约押,知道王心里想念押沙龙,
И когато Йоав, синът на Саруя, разбра, че сърцето на царя се стремеше към Авесалом,
就打发人往提哥亚去,从那里叫了一个聪明的妇人来,对她说:「请你假装居丧的,穿上孝衣,不要用膏抹身,要装作为死者许久悲哀的妇人;
Йоав прати в Текое и доведе от там една умна жена и й каза: Моля те, престори се на оплаквачка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, а бъди като жена, която от дълго време жалее за мъртвец.
进去见王,对王如此如此说」。于是约押将当说的话教导了妇人。
И иди при царя и му говори според тези думи; и Йоав вложи думите в устата й.
提哥亚妇人到王面前,伏地叩拜,说:「王啊,求你拯救!」
И текойката говори на царя и падна по лице на земята, и се поклони, и каза: Помогни, царю!
王问她说:「你有什么事呢?」回答说:「婢女实在是寡妇,我丈夫死了。
И царят й каза: Какво ти е? А тя каза: Ах, аз съм вдовица, мъжът ми умря.
我有两个儿子,一日在田间争斗,没有人解劝,这个就打死那个。
И слугинята ти имаше двама сина, но те двамата се сбиха на полето и нямаше кой да ги раздели, и единият удари другия и го уби.
现在全家的人都起来攻击婢女,说:『你将那打死兄弟的交出来,我们好治死他,偿他打死兄弟的命,灭绝那承受家业的。』这样,他们要将我剩下的炭火灭尽,不与我丈夫留名留后在世上。」
А ето, целият род стана против слугинята ти и казва: Предай онзи, който уби брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби, и да изтребим и наследника. Така искат да угасят въглена, който ми е останал, и да не оставят на мъжа ми нито име, нито остатък по лицето на земята.
王对妇人说:「你回家去吧!我必为你下令。」
Тогава царят каза на жената: Иди си у дома и аз ще се разпоредя за теб.
提哥亚妇人又对王说:「我主我王,愿这罪归我和我父家,与王和王的位无干。」
А текойката каза на царя: На мен, господарю мой, царю, и на бащиния ми дом да е вината, а царят и престолът му да са невинни!
王说:「凡难为你的,你就带他到我这里来,他必不再搅扰你。」
Тогава царят каза: Който говори против теб, доведи го при мен и няма да те докосне повече.
妇人说:「愿王记念耶和华─你的 神,不许报血仇的人施行灭绝,恐怕他们灭绝我的儿子。」王说:「我指著永生的耶和华起誓:你的儿子连一根头发也不致落在地上。」
Тогава тя каза: Моля те, нека царят помни ГОСПОДА, своя Бог, за да не продължи отмъстителят за кръвта да изтребва, за да не погубят сина ми! А той каза: Жив е ГОСПОД — нито един косъм на сина ти няма да падне на земята!
妇人说:「求我主我王容婢女再说一句话。」王说:「你说吧!」
Тогава жената каза: Моля те, нека слугинята ти говори една дума на господаря си, царя. И той каза: Говори.
妇人说:「王为何也起意要害 神的民呢?王不使那逃亡的人回来,王的这话就是自证己错了!
Тогава жената каза: А защо си замислил такова нещо против Божия народ? Защото, като казва това, царят е като виновен, понеже царят не връща обратно своя изгнаник.
我们都是必死的,如同水泼在地上,不能收回。 神并不夺取人的性命,乃设法使逃亡的人不致成为赶出、回不来的。
Защото ние със сигурност ще умрем и сме като вода, разлята по земята, която не може да се събере отново. И Бог не отнема живот, а измисля средства, така че изгнаникът да не остане отхвърлен от Него.
我来将这话告诉我主我王,是因百姓使我惧怕。婢女想,不如将这话告诉王,或者王成就婢女所求的。
Затова сега дойдох да кажа това нещо на господаря си, царя, защото народът ме уплаши; и слугинята ти каза: Ще говоря сега на царя; може би царят ще извърши думата на слугинята си,
人要将我和我儿子从 神的地业上一同除灭,王必应允救我脱离他的手。
защото царят ще послуша да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да изтреби мен и сина ми заедно с мен от Божието наследство.
婢女又想,我主我王的话必安慰我;因为我主我王能辨别是非,如同 神的使者一样。惟愿耶和华─你的 神与你同在!」
И слугинята ти каза: Моля те, нека думата на господаря ми, царя, бъде утешителна, защото както Божият ангел, така е и господарят ми, царят, да изслушва добро и зло. И ГОСПОД, твоят Бог, да бъде с теб.
王对妇人说:「我要问你一句话,你一点不要瞒我。」妇人说:「愿我主我王说。」
Тогава царят отговори и каза на жената: Моля те, не скривай от мен нищо, което ще те попитам. И жената каза: Моля те, нека говори господарят ми, царят.
王说:「你这些话莫非是约押的主意吗?」妇人说:「我敢在我主我王面前起誓:王的话正对,不偏左右,是王的仆人约押吩咐我的,这些话是他教导我的。
Тогава царят каза: С теб ли е във всичко това ръката на Йоав? И жената отговори и каза: Жива е душата ти господарю мой, царю — никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което говори господарят ми, царят, защото слугата ти Йоав, той ми заповяда и сложи всички тези думи в устата на слугинята ти.
王的仆人约押如此行,为要挽回这事。我主的智慧却如 神使者的智慧,能知世上一切事。」
За да даде друго лице на нещата, слугата ти Йоав стори това; но господарят ми е мъдър, като мъдростта на Божия ангел, за да знае всичко на земята.
王对约押说:「我应允你这事。你可以去,把那少年人押沙龙带回来。」
Тогава царят каза на Йоав: Ето сега, направих това нещо. Затова иди и доведи обратно младежа Авесалом.
约押就面伏于地叩拜,祝谢于王,又说:「王既应允仆人所求的,仆人今日知道在我主我王眼前蒙恩了。」
И Йоав падна по лице на земята и се поклони, и благослови царя. После Йоав каза: Днес слугата ти знае, че намерих благоволение пред теб, господарю мой, царю, тъй като царят извърши думата на слугата си.
于是约押起身往基述去,将押沙龙带回耶路撒冷。
И Йоав стана и отиде в Гесур, и доведе Авесалом в Ерусалим.
王说:「使他回自己家里去,不要见我的面。」押沙龙就回自己家里去,没有见王的面。
А царят каза: Нека се върне в къщата си и да не види лицето ми. И Авесалом се върна в къщата си и не видя лицето на царя.
以色列全地之中,无人像押沙龙那样俊美,得人的称讚,从脚底到头顶毫无瑕疵。
А в целия Израил нямаше никой толкова хвален за красотата си като Авесалом; от стъпалото на краката му до темето му нямаше недостатък у него.
他的头发甚重,每到年底剪发一次;所剪下来的,按王的平称一称,重二百舍客勒。
И когато стрижеше косата на главата си — а той я стрижеше в края на всяка година, понеже му натежаваше — когато я стрижеше, той претегляше косата на главата си на двеста сикъла според царската мярка.
押沙龙生了三个儿子,一个女儿。女儿名叫她玛,是个容貌俊美的女子。
А на Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар; тя беше красива на вид жена.
押沙龙住在耶路撒冷足有二年,没有见王的面。
И Авесалом живя в Ерусалим две пълни години, без да види лицето на царя.
押沙龙打发人去叫约押来,要托他去见王,约押却不肯来。第二次打发人去叫他,他仍不肯来。
Тогава Авесалом изпрати до Йоав, за да го изпрати при царя, но той не искаше да дойде при него. И той изпрати пак, за втори път, но той не искаше да дойде.
所以押沙龙对仆人说:「你们看,约押有一块田,与我的田相近,其中有大麦,你们去放火烧了。」押沙龙的仆人就去放火烧了那田。
Тогава той каза на слугите си: Ето, нивата на Йоав е до мен и той има ечемик там; идете и го изгорете с огън. И слугите на Авесалом запалиха нивата.
于是约押起来,到了押沙龙家里,问他说:「你的仆人为何放火烧了我的田呢?」
Тогава Йоав стана, дойде при Авесалом в къщата му и му каза: Защо слугите ти са изгорили нивата ми с огън?
押沙龙回答约押说:「我打发人去请你来,好托你去见王,替我说:『我为何从基述回来呢?不如仍在那里。』现在要许我见王的面;我若有罪,任凭王杀我就是了。」
А Авесалом каза на Йоав: Ето, изпратих до теб да кажат: Ела тук, за да те изпратя при царя да кажеш: Защо дойдох от Гесур? Щеше да ми е по-добре да бях още там. И сега, нека видя лицето на царя; и ако в мен има неправда, нека ме убие.
于是约押去见王,将这话奏告王,王便叫押沙龙来。押沙龙来见王,在王面前俯伏于地,王就与押沙龙亲嘴。
Тогава Йоав дойде при царя и му каза. И той извика Авесалом. И той дойде при царя и падна по лице на земята пред царя и царят целуна Авесалом.