II Kings 7

以利沙说：「你们要听耶和华的话，耶和华如此说：明日约到这时候，在撒马利亚城门口，一细亚细面要卖银一舍客勒，二细亚大麦也要卖银一舍客勒。」

Тогава Елисей каза: Слушайте ГОСПОДНОТО слово! Така казва ГОСПОД: Утре по това време при портата на Самария една мяра пшенично брашно ще се продава за един сикъл и две мери ечемик — за един сикъл.

有一个搀扶王的军长对神人说：「即便耶和华使天开了窗户，也不能有这事。」以利沙说：「你必亲眼看见，却不得吃。」

А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек и каза: Ето, и прозорци ако би направил ГОСПОД на небето, би ли могло да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

在城门那里有四个长大痲疯的人，他们彼此说：「我们为何坐在这里等死呢？

А във входа на портата имаше четирима прокажени и те си казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем?

我们若说，进城去吧！城里有饥荒，必死在那里；若在这里坐著不动，也必是死。来吧，我们去投降亚兰人的军队，他们若留我们的活命，就活著；若杀我们，就死了吧！」

Ако речем да влезем в града, в града е глад и ще умрем там, а ако седим тук, пак ще умрем. Елате сега, нека преминем в арамейския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем, а ако ни убият, ще умрем.

黄昏的时候，他们起来往亚兰人的营盘去；到了营边，不见一人在那里。

И така, на мръкване станаха да отидат към арамейския стан. И когато стигнаха до края на арамейския стан, ето, там нямаше никой.

因为主使亚兰人的军队听见车马的声音，是大军的声音；他们就彼此说：「这必是以色列王贿买赫人的诸王和埃及人的诸王来攻击我们。」

Защото Господ беше направил да се чуе в стана на арамейците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска, и те си бяха казали един на друг: Ето, израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас.

所以，在黄昏的时候他们起来逃跑，撇下帐棚、马、驴，营盘照旧，只顾逃命。

Затова бяха станали и побягнали в полумрака. Бяха оставили шатрите си, конете си и магаретата си, целия стан, както си беше, и бяха побягнали за живота си.

那些长大痲疯的到了营边，进了帐棚，吃了喝了，且从其中拿出金银和衣服来，去收藏了；回来又进了一座帐棚，从其中拿出财物来去收藏了。

И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в една шатра и ядоха и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха и ги скриха. После се върнаха, влязоха в друга шатра, взеха и оттам и отидоха, и скриха и тях.

那时，他们彼此说：「我们所做的不好！今日是有好信息的日子，我们竟不作声！若等到天亮，罪必临到我们。来吧，我们与王家报信去！」

Тогава си казаха помежду си: Ние не правим добре. Този ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докато съмне, вината ще ни постигне. Нека сега да отидем да съобщим това на царския дом.

他们就去叫守城门的，告诉他们说：「我们到了亚兰人的营，不见一人在那里，也无人声，只有拴著的马和驴，帐棚都照旧。」

И така, дойдоха и извикаха градския вратар, и съобщиха и казаха: Отидохме в стана на арамейците, и ето, там нямаше нито човек, нито човешки глас, само коне вързани и магарета вързани, и шатрите както са си били.

守城门的叫了众守门的人来，他们就进去与王家报信。

И извикаха вратарите и съобщиха това вътре в царския дом.

王夜间起来，对臣仆说：「我告诉你们亚兰人向我们如何行。他们知道我们饥饿，所以离营，埋伏在田野，说：『以色列人出城的时候，我们就活捉他们，得以进城。』」

А царят стана през нощта и каза на слугите си: Ще ви кажа какво ни направиха арамейците. Те знаят, че сме гладни, и затова са излезли от стана, за да се скрият по полето, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града.

有一个臣仆对王说：「我们不如用城里剩下之马中的五匹马（马和城里剩下的以色列人都是一样，快要灭绝），打发人去窥探。」

А един от слугите му в отговор каза: Моля те, нека вземат пет от останалите коне, които са оцелели вътре. Ето с тях ще стане като с цялото израилево множество, което е оцеляло вътре; ето, с тях ще стане като с цялото израилево множество, което се довършва! Нека пратим да видим!

于是取了两辆车和马，王差人去追寻亚兰军，说：「你们去窥探窥探。」

И така, взеха две колесници с коне и царят ги изпрати след арамейската войска и каза: Идете и вижте.

他们就追寻到约旦河，看见满道上都是亚兰人急跑时丢弃的衣服器具，使者就回来报告王。

И отидоха след тях до Йордан; и ето, целият път беше осеян с дрехи и вещи, които арамейците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха и разказаха това на царя.

众人就出去，掳掠亚兰人的营盘。于是一细亚细面卖银一舍客勒，二细亚大麦也卖银一舍客勒，正如耶和华所说的。

Тогава народът излезе и разграби стана на арамейците. И една мяра пшенично брашно се продаваше за един сикъл, а две мери ечемик — за един сикъл, според словото на ГОСПОДА.

王派搀扶他的那军长在城门口弹压，众人在那里将他践踏，他就死了，正如神人在王下来见他的时候所说的。

А царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше, да пази портата, но народът го стъпка в портата и той умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него.

神人曾对王说：「明日约到这时候，在撒马利亚城门口，二细亚大麦要卖银一舍客勒，一细亚细面也要卖银一舍客勒。」

Защото, когато Божият човек говори на царя, като каза: Утре по това време в самарийската порта две мери ечемик ще се подават за един сикъл и една мяра пшеничено брашно за един сикъл,

那军长对神人说：「即便耶和华使天开了窗户，也不能有这事。」神人说：「你必亲眼看见，却不得吃。」

сановникът отговори на Божия човек и каза: Ето, и прозорци ако би направил ГОСПОД на небето, би ли могло да стане такова нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него.

这话果然应验在他身上；因为众人在城门口将他践踏，他就死了。

И така му се случи — народът го стъпка в портата и умря.