II Corinthians 10

我保罗，就是与你们见面的时候是谦卑的，不在你们那里的时候向你们是勇敢的，如今亲自借著基督的温柔、和平劝你们。

И сам аз, Павел, ви моля с кротостта и нежността на Христос – аз, който съм смирен, когато съм между вас, но когато отсъствам, ставам смел към вас –

有人以为我是凭著血气行事，我也以为必须用勇敢待这等人；求你们不要叫我在你们那里的时候，有这样的勇敢。

моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя срещу някои, които считат, че ние постъпваме плътски.

因为我们虽然在血气中行事，却不凭著血气争战。

Защото, макар и да живеем в плът, ние не воюваме по плът.

我们争战的兵器本不是属血气的，乃是在　神面前有能力，可以攻破坚固的营垒，

Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости.

将各样的计谋，各样拦阻人认识　神的那些自高之事，一概攻破了，又将人所有的心意夺回，使他都顺服基督。

Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос.

并且我已经预备好了，等你们十分顺服的时候，要责罚那一切不顺服的人。

И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

你们是看眼前的吗？倘若有人自信是属基督的，他要再想想，他如何属基督，我们也是如何属基督的。

Погледнете това, което е пред очите ви! Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.

主赐给我们权柄，是要造就你们，并不是要败坏你们；我就是为这权柄稍微夸口，也不至于惭愧。

Защото, ако бих се похвалил малко повече с нашата власт, която Господ ни даде за вашето изграждане, а не за вашето разрушение, не бих се засрамил.

我说这话，免得你们以为我写信是要威吓你们；

Но нека не изглежда така, като че желая да ви плаша с писмата си.

因为有人说：他的信又沉重又利害，及至见面，却是气貌不扬，言语粗俗的。

Понеже – казват някои – писмата му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно.

这等人当想，我们不在那里的时候，信上的言语如何，见面的时候，行事也必如何。

Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в писмата си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

因为我们不敢将自己和那自荐的人同列相比。他们用自己度量自己，用自己比较自己，乃是不通达的。

Защото не смеем да се причисляваме или да се сравняваме с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

我们不愿意分外夸口，只要照　神所量给我们的界限搆到你们那里。

Но ние няма да се похвалим извън мярката, а според мярката на областта, която Бог ни е определил като мярка, която да достигне дори до вас.

我们并非过了自己的界限，好像搆不到你们那里；因为我们早到你们那里，传了基督的福音。

Защото ние не се простираме прекалено надалеч, като че ли не сме били достигали до вас, защото и до вас достигнахме с Христовото благовестие;

我们不仗著别人所劳碌的，分外夸口；但指望你们信心增长的时候，所量给我们的界限，就可以因著你们更加开展，

и не се хвалим с това, което е извън нашата мярка, тоест с чужди трудове, но имаме надежда, че с растежа на вашата вяра ние, според областта си за работа, ще се възвеличим още повече между вас,

得以将福音传到你们以外的地方；并不是在别人界限之内，借著他现成的事夸口。

така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с извършеното в чужда област.

但夸口的，当指著主夸口。

А ?който се хвали, с Господа да се хвали.“

因为蒙悦纳的，不是自己称许的，乃是主所称许的。

Защото не е одобрен този, който препоръчва сам себе си, а този, когото Господ препоръчва.