I Thessalonians 2

弟兄们，你们自己原晓得我们进到你们那里并不是徒然的。

Защото вие сами знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен,

我们从前在腓立比被害受辱，这是你们知道的；然而还是靠我们的　神放开胆量，在大争战中把　神的福音传给你们。

но макар и пострадали и опозорени по-рано във Филипи, както знаете, ние придобихме смелост в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие сред голяма борба.

我们的劝勉不是出于错误，不是出于污秽，也不是用诡诈。

Защото нашето увещание не е от заблуда, нито от нечисти подбуди, нито с измама,

但　神既然验中了我们，把福音托付我们，我们就照样讲，不是要讨人喜欢，乃是要讨那察验我们心的　神喜欢。

а както сме били одобрени от Бога да ни се повери благовестието, така и говорим – не за да угаждаме на хора, а на Бога, който изпитва сърцата ни.

因为我们从来没有用过谄媚的话，这是你们知道的；也没有藏著贪心，这是　神可以作见证的。

Защото, както знаете, никога не сме употребявали ласкателни думи или прикрито сребролюбие – Бог е свидетел –

我们作基督的使徒，虽然可以叫人尊重，却没有向你们，或向别人求荣耀；

нито сме търсили слава от хора – било от вас, или от други – макар и да сме могли да се държим с тежест като Христови апостоли,

只在你们中间存心温柔，如同母亲乳养自己的孩子。

но сме се държали нежно с вас, като майка-кърмачка, която се грижи за децата си.

我们既是这样爱你们，不但愿意将　神的福音给你们，连自己的性命也愿意给你们，因你们是我们所疼爱的。

Така, като имахме гореща любов към вас, бяхме готови да ви предадем не само Божието благовестие, но и своя живот, защото ни бяхте станали мили.

弟兄们，你们记念我们的辛苦劳碌，昼夜做工，传　神的福音给你们，免得叫你们一人受累。

Защото вие помните, братя, нашия труд и усилие – как, като работехме ден и нощ, за да не натежим на нито един от вас, ние ви проповядвахме Божието благовестие.

我们向你们信主的人，是何等圣洁、公义、无可指摘，有你们作见证，也有　神作见证。

Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме към вас, вярващите,

你们也晓得我们怎样劝勉你们，安慰你们，嘱咐你们各人，好像父亲待自己的儿女一样，

като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си,

要叫你们行事对得起那召你们进他国、得他荣耀的　神。

и ви подтиквахме да живеете достойно за Бога, който ви призовава в Своето царство и слава.

为此，我们也不住的感谢　神，因你们听见；我们所传　神的道就领受了；不以为是人的道，乃以为是　神的道。这道实在是　神的，并且运行在你们信主的人心中。

И затова и ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, го приехте не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа във вас, вярващите.

弟兄们，你们曾效法犹太中在基督耶稣里　神的各教会；因为你们也受了本地人的苦害，像他们受了犹太人的苦害一样。

Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Иисус, които са в Юдея, понеже и вие пострадахте по същия начин от своите сънародници, както те – от юдеите,

这犹太人杀了主耶稣和先知，又把我们赶出去。他们不得　神的喜悦，且与众人为敌；

които убиха и Господ Иисус, и пророците и прогониха и нас, и на Бога не угаждат, и на всички хора се противопоставят,

不许我们传道给外邦人使外邦人得救，常常充满自己的罪恶。　神的忿怒临在他们身上已经到了极处。

като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят и те. Така те винаги допълват греховете си, но гневът ги постигна окончателно.

弟兄们，我们暂时与你们离别，是面目离别，心里却不离别；我们极力的想法子很愿意见你们的面。

А ние, братя, като останахме без вас за кратко време – като присъствие, а не в нашето сърце – се постарахме още повече, с голямо желание да видим лицето ви.

所以我们有意到你们那里；我保罗有一两次要去，只是撒但阻挡了我们。

Затова пожелахме да дойдем при вас – поне аз, Павел, и веднъж, и два пъти – но Сатана ни попречи.

我们的盼望和喜乐，并所夸的冠冕是什么呢？岂不是我们主耶稣来的时候，你们在他面前站立得住么？

Понеже, коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие? Не сте ли вие?

因为你们就是我们的荣耀，我们的喜乐。

Защото вие сте нашата слава и радост.