Romans 4

И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

quid ergo dicemus invenisse Abraham patrem nostrum secundum carnem

Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.

si enim Abraham ex operibus iustificatus est habet gloriam sed non apud Deum

Понеже какво казва Писанието? – ?Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“

quid enim scriptura dicit credidit Abraham Deo et reputatum est illi ad iustitiam

А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;

ei autem qui operatur merces non inputatur secundum gratiam sed secundum debitum

а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.

ei vero qui non operatur credenti autem in eum qui iustificat impium reputatur fides eius ad iustitiam

Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:

sicut et David dicit beatitudinem hominis cui Deus accepto fert iustitiam sine operibus

?Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

beati quorum remissae sunt iniquitates et quorum tecta sunt peccata

блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“

beatus vir cui non inputabit Dominus peccatum

Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.

beatitudo ergo haec in circumcisione an etiam in praeputio dicimus enim quia reputata est Abrahae fides ad iustitiam

Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

quomodo ergo reputata est in circumcisione an in praeputio non in circumcisione sed in praeputio

И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,

et signum accepit circumcisionis signaculum iustitiae fidei quae est in praeputio ut sit pater omnium credentium per praeputium ut reputetur et illis ad iustitiam

и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.

et sit pater circumcisionis non his tantum qui sunt ex circumcisione sed et his qui sectantur vestigia quae est in praeputio fidei patris nostri Abrahae

Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.

non enim per legem promissio Abrahae aut semini eius ut heres esset mundi sed per iustitiam fidei

Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.

si enim qui ex lege heredes sunt exinanita est fides abolita est promissio

Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.

lex enim iram operatur ubi enim non est lex nec praevaricatio

Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,

ideo ex fide ut secundum gratiam ut firma sit promissio omni semini non ei qui ex lege est solum sed et ei qui ex fide est Abrahae qui est pater omnium nostrum

както е писано: ?Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.

sicut scriptum est quia patrem multarum gentium posui te ante Deum cui credidit qui vivificat mortuos et vocat quae non sunt tamquam ea quae sunt

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“

qui contra spem in spem credidit ut fieret pater multarum gentium secundum quod dictum est sic erit semen tuum

И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,

et non infirmatus fide consideravit corpus suum emortuum cum fere centum annorum esset et emortuam vulvam Sarrae

не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

in repromissione etiam Dei non haesitavit diffidentia sed confortatus est fide dans gloriam Deo

и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.

plenissime sciens quia quaecumque promisit potens est et facere

Затова му се счете за правда.

ideo et reputatum est illi ad iustitiam

Но това, че му се счете, не беше написано само за него,

non est autem scriptum tantum propter ipsum quia reputatum est illi

а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,

sed et propter nos quibus reputabitur credentibus in eum qui suscitavit Iesum Dominum nostrum a mortuis

който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.

qui traditus est propter delicta nostra et resurrexit propter iustificationem nostram