Psalms 88

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

canticum carminis filiorum Core victori per chorum ad praecinendum eruditionis Eman Ezraitae Domine Deus salutis meae per diem clamavi in nocte coram te

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

ingrediatur ante te oratio mea inclina aurem tuam ad laudationem meam

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

quia repleta est malis anima mea et vita mea ad infernum descendit

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

reputatus sum cum descendentibus lacum factus sum quasi homo invalidus

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

inter mortuos liber sicut interfecti et dormientes in sepulchro quorum non recordaris amplius et qui a manu tua abscisi sunt

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

posuisti me in lacu novissimo in tenebris in profundis

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

super me confirmatus est furor tuus et cunctis fluctibus tuis adflixisti me semper

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

longe fecisti notos meos a me posuisti me abominationem eis clausum et non prodeuntem

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

oculus meus infirmatus est ab adflictione invocavi te Domine tota die expandi ad te palmas meas

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

numquid mortuis facies mirabilia aut gigantes surgent et confitebuntur tibi semper

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

numquid narrabitur in sepulchro misericordia tua et veritas tua in perditione

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

numquid noscentur in tenebris mirabilia tua et iustitia tua in terra quae oblivioni tradita est

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

ego autem ad te Domine clamavi et mane oratio mea praeveniet te

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

quare Domine abicis animam meam abscondis faciem tuam a me

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

pauper ego et aerumnosus ab adulescentia portavi furorem tuum et conturbatus sum

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

per me transierunt irae tuae terrores tui oppresserunt me

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

circumdederunt me quasi aquae tota die vallaverunt me pariter

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

longe fecisti a me amicum et sodalem notos meos abstulisti