Psalms 39

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

pro victoria Idithun canticum David dixi custodiam vias meas ne peccem in lingua mea custodiam os meum silentio donec est impius contra me

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

obmutui silentio tacui de bono et dolor meus conturbatus est

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

incaluit cor meum in medio mei in meditatione mea incensus sum igni

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

locutus sum lingua mea ostende mihi Domine finem meum et mensuram dierum meorum quae sit ut sciam quid mihi desit

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

ecce breves posuisti dies meos et vita mea quasi non sit in conspectu tuo omnia enim vanitas omnis homo stans semper

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

tantum in imagine ambulat homo tantum frustra turbatur congregat et ignorat cui dimittat ea

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

nunc ergo quid expecto Domine praestolatio mea tu es

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

ab omnibus iniquitatibus meis libera me obprobrium stulto ne ponas me

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

obmutui non aperiam os meum quia tu fecisti

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

tolle a me plagas tuas

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

a contentione manus tuae ego consumptus sum in increpationibus pro iniquitate corripuisti virum et posuisti quasi tineam desiderabilia eius verumtamen vanitas omnis homo semper

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

audi orationem meam Domine et clamorem meum exaudi ad lacrimam meam ne obsurdescas quia advena ego sum apud te et peregrinus sicut omnes patres mei

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

parce mihi ut rideam antequam vadam et non subsistam