Psalms 137

(По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.

super flumina Babylonis ibi sedimus et flevimus cum recordaremur Sion

На върбите сред него окачихме арфите си.

super salices in medio eius suspendimus citharas nostras

Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!

quoniam ibi interrogaverunt nos qui captivos duxerunt nos verba carminis et qui adfligebant nos laeti canite nobis de canticis Sion

Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?

quomodo cantabimus canticum Domini in terra aliena

Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!

si oblitus fuero tui Hierusalem in oblivione sit dextera mea

Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!

adhereat lingua mea gutturi meo si non recordatus fuero tui si non praeposuero Hierusalem in principio laetitiae meae

Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!

memento Domine filiorum Edom in diem Hierusalem dicentium evacuate evacuate usque ad fundamentum eius

О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

filia Babylon vastata beatus qui retribuet tibi vicissitudinem tuam quam retribuisti nobis

Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!

beatus qui tenebit et adlidet parvulos tuos ad petram