Job 7

Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

militia est vita hominis super terram et sicut dies mercennarii dies eius

Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

sicut servus desiderat umbram et sicut mercennarius praestolatur finem operis sui

така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

sic et ego habui menses vacuos et noctes laboriosas enumeravi mihi

Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

si dormiero dico quando consurgam et rursum expectabo vesperam et replebor doloribus usque ad tenebras

Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

induta est caro mea putredine et sordibus pulveris cutis mea aruit et contracta est

Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

dies mei velocius transierunt quam a texente tela succiditur et consumpti sunt absque ulla spe

Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

memento quia ventus est vita mea et non revertetur oculus meus ut videat bona

Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

nec aspiciet me visus hominis oculi tui in me et non subsistam

Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

sicut consumitur nubes et pertransit sic qui descenderit ad inferos non ascendet

Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

nec revertetur ultra in domum suam neque cognoscet eum amplius locus eius

Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

quapropter et ego non parcam ori meo loquar in tribulatione spiritus mei confabulabor cum amaritudine animae meae

Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

numquid mare sum ego aut cetus quia circumdedisti me carcere

Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

si dixero consolabitur me lectulus meus et relevabor loquens mecum in strato meo

тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

terrebis me per somnia et per visiones horrore concuties

така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

quam ob rem elegit suspendium anima mea et mortem ossa mea

Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

desperavi nequaquam ultra iam vivam parce mihi nihil enim sunt dies mei

Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

quid est homo quia magnificas eum aut quia ponis erga eum cor tuum

и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

visitas eum diluculo et subito probas illum

Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

usquequo non parces mihi nec dimittis me ut gluttiam salivam meam

Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

peccavi quid faciam tibi o custos hominum quare posuisti me contrarium tibi et factus sum mihimet ipsi gravis

И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.

cur non tolles peccatum meum et quare non auferes iniquitatem meam ecce nunc in pulvere dormiam et si mane me quaesieris non subsistam