Job 6

Тогава Йов отговори и каза:

respondens autem Iob dixit

О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

utinam adpenderentur peccata mea quibus iram merui et calamitas quam patior in statera

Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

quasi harena maris haec gravior appareret unde et verba mea dolore sunt plena

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

quia sagittae Domini in me sunt quarum indignatio ebibit spiritum meum et terrores Domini militant contra me

Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

numquid rugiet onager cum habuerit herbam aut mugiet bos cum ante praesepe plenum steterit

Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

aut poterit comedi insulsum quod non est sale conditum aut potest aliquis gustare quod gustatum adfert mortem

Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

quae prius tangere nolebat anima mea nunc prae angustia cibi mei sunt

О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

quis det ut veniat petitio mea et quod expecto tribuat mihi Deus

Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

et qui coepit ipse me conterat solvat manum suam et succidat me

Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

et haec mihi sit consolatio ut adfligens me dolore non parcat nec contradicam sermonibus Sancti

Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

quae est enim fortitudo mea ut sustineam aut quis finis meus ut patienter agam

Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

nec fortitudo lapidum fortitudo mea nec caro mea aerea est

Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

ecce non est auxilium mihi in me et necessarii quoque mei recesserunt a me

На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

qui tollit ab amico suo misericordiam timorem Domini derelinquit

Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

fratres mei praeterierunt me sicut torrens qui raptim transit in convallibus

които са мътни от леда и в които се крие снегът.

qui timent pruinam inruet super eos nix

Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

tempore quo fuerint dissipati peribunt et ut incaluerit solventur de loco suo

Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

involutae sunt semitae gressuum eorum ambulabunt in vacuum et peribunt

Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

considerate semitas Theman itinera Saba et expectate paulisper

Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

confusi sunt quia speravi venerunt quoque usque ad me et pudore cooperti sunt

Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

nunc venistis et modo videntes plagam meam timetis

Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

numquid dixi adferte mihi et de substantia vestra donate mihi

или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

vel liberate me de manu hostis et de manu robustorum eruite me

Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

docete me et ego tacebo et si quid forte ignoravi instruite me

Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

quare detraxistis sermonibus veritatis cum e vobis nullus sit qui possit arguere

Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

ad increpandum tantum eloquia concinnatis et in ventum verba profertis

Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

super pupillum inruitis et subvertere nitimini amicum vestrum

А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

verumtamen quod coepistis explete praebete aurem et videte an mentiar

Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

respondete obsecro absque contentione et loquentes id quod iustum est iudicate

Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

et non invenietis in lingua mea iniquitatem nec in faucibus meis stultitia personabit