Job 37

И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

super hoc expavit cor meum et emotum est de loco suo

Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

audite auditionem in terrore vocis eius et sonum de ore illius procedentem

Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

subter omnes caelos ipse considerat et lumen illius super terminos terrae

След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

post eum rugiet sonitus tonabit voce magnitudinis suae et non investigabitur cum audita fuerit vox eius

Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

tonabit Deus in voce sua mirabiliter qui facit magna et inscrutabilia

Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

qui praecipit nivi ut descendat in terram et hiemis pluviis et imbri fortitudinis suae

Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

qui in manu omnium hominum signat ut noverint singuli opera sua

Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

ingredietur bestia latibulum et in antro suo morabitur

От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

ab interioribus egreditur tempestas et ab Arcturo frigus

Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

flante Deo concrescit gelu et rursum latissimae funduntur aquae

Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

frumentum desiderat nubes et nubes spargunt lumen suum

и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

quae lustrant per circuitum quocumque eas voluntas gubernantis duxerit ad omne quod praeceperit illis super faciem orbis terrarum

Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

sive in una tribu sive in terra sua sive in quocumque loco misericordiae suae eas iusserit inveniri

Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

ausculta haec Iob sta et considera miracula Dei

Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

numquid scis quando praeceperit Deus pluviis ut ostenderent lucem nubium eius

Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

numquid nosti semitas nubium magnas et perfectas scientias

Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

nonne vestimenta tua calida sunt cum perflata fuerit terra austro

Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

tu forsitan cum eo fabricatus es caelos qui solidissimi quasi aere fusi sunt

Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

ostende nobis quid dicamus illi nos quippe involvimur tenebris

Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

quis narrabit ei quae loquor etiam si locutus fuerit homo devorabitur

Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

at nunc non vident lucem subito aer cogitur in nubes et ventus transiens fugabit eas

От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

ab aquilone aurum venit et ad Deum formidolosa laudatio

Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

digne eum invenire non possumus magnus fortitudine et iudicio et iustitia et enarrari non potest

Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.

ideo timebunt eum viri et non audebunt contemplari omnes qui sibi videntur esse sapientes