Job 29

И Йов още продължи беседата си и каза:

addidit quoque Iob adsumens parabolam suam et dixit

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

quis mihi tribuat ut sim iuxta menses pristinos secundum dies quibus Deus custodiebat me

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

quando splendebat lucerna eius super caput meum et ad lumen eius ambulabam in tenebris

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

sicut fui in diebus adulescentiae meae quando secreto Deus erat in tabernaculo meo

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

quando erat Omnipotens mecum et in circuitu meo pueri mei

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

quando lavabam pedes meos butyro et petra fundebat mihi rivos olei

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

quando procedebam ad portam civitatis et in platea parabant cathedram mihi

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

videbant me iuvenes et abscondebantur et senes adsurgentes stabant

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

principes cessabant loqui et digitum superponebant ori suo

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

vocem suam cohibebant duces et lingua eorum gutturi suo adherebat

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

auris audiens beatificabat me et oculus videns testimonium reddebat mihi

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

quod liberassem pauperem vociferantem et pupillum cui non esset adiutor

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

benedictio perituri super me veniebat et cor viduae consolatus sum

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

iustitia indutus sum et vestivit me sicut vestimento et diademate iudicio meo

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

oculus fui caeco et pes claudo

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

pater eram pauperum et causam quam nesciebam diligentissime investigabam

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

conterebam molas iniqui et de dentibus illius auferebam praedam

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

dicebamque in nidulo meo moriar et sicut palma multiplicabo dies

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

radix mea aperta est secus aquas et ros morabitur in messione mea

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

gloria mea semper innovabitur et arcus meus in manu mea instaurabitur

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

qui me audiebant expectabant sententiam et intenti tacebant ad consilium meum

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

verbis meis addere nihil audebant et super illos stillabat eloquium meum

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

expectabant me sicut pluviam et os suum aperiebant quasi ad imbrem serotinum

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

si quando ridebam ad eos non credebant et lux vultus mei non cadebat in terram

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

si voluissem ire ad eos sedebam primus cumque sederem quasi rex circumstante exercitu eram tamen maerentium consolator