Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

homo natus de muliere brevi vivens tempore repletus multis miseriis

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

quasi flos egreditur et conteritur et fugit velut umbra et numquam in eodem statu permanet

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

et dignum ducis super huiuscemodi aperire oculos tuos et adducere eum tecum in iudicium

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

quis potest facere mundum de inmundo conceptum semine nonne tu qui solus es

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

breves dies hominis sunt numerus mensuum eius apud te est constituisti terminos eius qui praeterire non poterunt

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

recede paululum ab eo ut quiescat donec optata veniat sicut mercennarii dies eius

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

lignum habet spem si praecisum fuerit rursum virescit et rami eius pullulant

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

si senuerit in terra radix eius et in pulvere emortuus fuerit truncus illius

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

ad odorem aquae germinabit et faciet comam quasi cum primum plantatum est

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

homo vero cum mortuus fuerit et nudatus atque consumptus ubi quaeso est

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

quomodo si recedant aquae de mari et fluvius vacuefactus arescat

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

sic homo cum dormierit non resurget donec adteratur caelum non evigilabit nec consurget de somno suo

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

quis mihi hoc tribuat ut in inferno protegas me ut abscondas me donec pertranseat furor tuus et constituas mihi tempus in quo recorderis mei

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

putasne mortuus homo rursum vivet cunctis diebus quibus nunc milito expecto donec veniat inmutatio mea

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

vocabis et ego respondebo tibi operi manuum tuarum porriges dexteram

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

tu quidem gressus meos dinumerasti sed parces peccatis meis

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

signasti quasi in sacculo delicta mea sed curasti iniquitatem meam

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

mons cadens defluet et saxum transfertur de loco suo

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

lapides excavant aquae et adluvione paulatim terra consumitur et homines ergo similiter perdes

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

roborasti eum paululum ut in perpetuum pertransiret inmutabis faciem eius et emittes eum

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

sive nobiles fuerint filii eius sive ignobiles non intelleget

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

attamen caro eius dum vivet dolebit et anima illius super semet ipso lugebit