Genesis 32

Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха.

Iacob quoque abiit itinere quo coeperat fueruntque ei obviam angeli Dei

И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.

quos cum vidisset ait castra Dei sunt haec et appellavit nomen loci illius Manaim id est Castra

И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом,

misit autem et nuntios ante se ad Esau fratrem suum in terram Seir regionis Edom

и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега.

praecepitque eis dicens sic loquimini domino meo Esau haec dicit frater tuus Iacob apud Laban peregrinatus sum et fui usque in praesentem diem

Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти.

habeo boves et asinos oves et servos atque ancillas mittoque nunc legationem ad dominum meum ut inveniam gratiam in conspectu tuo

А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.

reversi sunt nuntii ad Iacob dicentes venimus ad Esau fratrem tuum et ecce properat in occursum tibi cum quadringentis viris

А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:

timuit Iacob valde et perterritus divisit populum qui secum erat greges quoque et oves et boves et camelos in duas turmas

Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.

dicens si venerit Esau ad unam turmam et percusserit eam alia turma quae reliqua est salvabitur

Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!

dixitque Iacob Deus patris mei Abraham et Deus patris mei Isaac Domine qui dixisti mihi revertere in terram tuam et in locum nativitatis tuae et benefaciam tibi

Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.

minor sum cunctis miserationibus et veritate quam explesti servo tuo in baculo meo transivi Iordanem istum et nunc cum duabus turmis regredior

Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.

erue me de manu fratris mei de manu Esau quia valde eum timeo ne forte veniens percutiat matrem cum filiis

А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.

tu locutus es quod bene mihi faceres et dilatares semen meum sicut harenam maris quae prae multitudine numerari non potest

И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:

cumque dormisset ibi nocte illa separavit de his quae habebat munera Esau fratri suo

двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,

capras ducentas hircos viginti oves ducentas arietes viginti

тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,

camelos fetas cum pullis suis triginta vaccas quadraginta et tauros viginti asinas viginti et pullos earum decem

и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.

et misit per manus servorum suorum singulos seorsum greges dixitque pueris suis antecedite me et sit spatium inter gregem et gregem

На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? —

et praecepit priori dicens si obvium habueris Esau fratrem meum et interrogaverit te cuius es et quo vadis et cuius sunt ista quae sequeris

тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков — подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.

respondebis servi tui Iacob munera misit domino meo Esau ipse quoque post nos venit

Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.

similiter mandata dedit secundo ac tertio et cunctis qui sequebantur greges dicens hisdem verbis loquimini ad Esau cum inveneritis eum

И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.

et addetis ipse quoque servus tuus Iacob iter nostrum insequitur dixit enim placabo illum muneribus quae praecedunt et postea videbo forsitan propitiabitur mihi

И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.

praecesserunt itaque munera ante eum ipse vero mansit nocte illa in Castris

И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.

cumque mature surrexisset tulit duas uxores suas et totidem famulas cum undecim filiis et transivit vadum Iaboc

Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.

transductisque omnibus quae ad se pertinebant

А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.

remansit solus et ecce vir luctabatur cum eo usque mane

И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.

qui cum videret quod eum superare non posset tetigit nervum femoris eius et statim emarcuit

Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.

dixitque ad eum dimitte me iam enim ascendit aurora respondit non dimittam te nisi benedixeris mihi

А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.

ait ergo quod nomen est tibi respondit Iacob

А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.

at ille nequaquam inquit Iacob appellabitur nomen tuum sed Israhel quoniam si contra Deum fortis fuisti quanto magis contra homines praevalebis

А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.

interrogavit eum Iacob dic mihi quo appellaris nomine respondit cur quaeris nomen meum et benedixit ei in eodem loco

И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.

vocavitque Iacob nomen loci illius Phanuhel dicens vidi Deum facie ad faciem et salva facta est anima mea

Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си.

ortusque est ei statim sol postquam transgressus est Phanuhel ipse vero claudicabat pede

Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.

quam ob causam non comedunt filii Israhel nervum qui emarcuit in femore Iacob usque in praesentem diem eo quod tetigerit nervum femoris eius et obstipuerit