Ecclesiastes 6

Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:

est et aliud malum quod vidi sub sole et quidem frequens apud homines

човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.

vir cui dedit Deus divitias et substantiam et honorem et nihil deest animae eius ex omnibus quae desiderat nec tribuit ei potestatem Deus ut comedat ex eo sed homo extraneus vorabit illud hoc vanitas et magna miseria est

Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,

si genuerit quispiam centum et vixerit multos annos et plures dies aetatis habuerit et anima illius non utatur bonis substantiae suae sepulturaque careat de hoc ego pronuntio quod melior illo sit abortivus

защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,

frustra enim venit et pergit ad tenebras et oblivione delebitur nomen eius

и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.

non vidit solem neque cognovit distantiam boni et mali

Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро — не отиват ли всички на едно място?

etiam si duobus milibus annis vixerit et non fuerit perfruitus bonis nonne ad unum locum properant omnia

Целият труд на човека е за устата му — душата му обаче не се насища.

omnis labor hominis in ore eius sed anima illius non impletur

Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво — сиромахът, който знае как да живее между живите?

quid habet amplius sapiens ab stulto et quid pauper nisi ut pergat illuc ubi est vita

По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

melius est videre quod cupias quam desiderare quod nescias sed et hoc vanitas est et praesumptio spiritus

Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.

qui futurus est iam vocatum est nomen eius et scitur quod homo sit et non possit contra fortiorem se in iudicio contendere

Понеже има много неща, които умножават суетата — каква полза има човек от това?

verba sunt plurima multa in disputando habentia vanitatem

Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?

quid necesse est homini maiora se quaerere cum ignoret quid conducat sibi in vita sua numero dierum peregrinationis suae et tempore quo velut umbra praeterit aut quis ei poterit indicare quid post eum futurum sub sole sit