Ecclesiastes 12

И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и да се приближат годините, за които ще кажеш: Нямам удоволствие от тях! —

memento creatoris tui in diebus iuventutis tuae antequam veniat tempus adflictionis et adpropinquent anni de quibus dicas non mihi placent

преди да се помрачат слънцето и светлината, и луната, и звездите и да се върнат облаците след дъжда;

antequam tenebrescat sol et lumen et luna et stellae et revertantur nubes post pluviam

във времето, когато стражите на къщата треперят и се прегърбват силните мъже; и онези, които мелят, престават, защото намаляха; и очите на гледащите през прозорците се помрачават;

quando commovebuntur custodes domus et nutabuntur viri fortissimi et otiosae erunt molentes inminuto numero et tenebrescent videntes per foramina

когато вратите към улицата се затварят и звукът на мелницата заглъхва, и човек става при звука на птица, и всички тонове на песента се приглушават;

et claudent ostia in platea in humilitate vocis molentis et consurgent ad vocem volucris et obsurdescent omnes filiae carminis

и се страхуват от височина и от ужаси по пътя; и бадемът разцъфтява и натегва скакалецът, и охотата изчезва, защото човек отива във вечния си дом и жалеещите обикалят улиците —

excelsa quoque timebunt et formidabunt in via florebit amigdalum inpinguabitur lucusta et dissipabitur capparis quoniam ibit homo in domum aeternitatis suae et circumibunt in platea plangentes

преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, и да се строши стомната при извора, и да се счупи колелото на кладенеца,

antequam rumpatur funis argenteus et recurrat vitta aurea et conteratur hydria super fontem et confringatur rota super cisternam

и пръстта да се върне в земята, както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал.

et revertatur pulvis in terram suam unde erat et spiritus redeat ad Deum qui dedit illum

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Всичко е суета.

vanitas vanitatum dixit Ecclesiastes omnia vanitas

И освен че беше мъдър, проповедникът учеше и народа на знание; и обмисляше, издирваше и подреждаше много притчи.

cumque esset sapientissimus Ecclesiastes docuit populum et enarravit quae fecerit et investigans conposuit parabolas multas

Проповедникът търсеше да намери благоугодни думи и писаното беше право, думи на истина.

quaesivit verba utilia et conscripsit sermones rectissimos ac veritate plenos

Думите на мъдрите са като остени и думите на събраните мъдрости са като добре забити гвоздеи, дадени от един Пастир.

verba sapientium sicut stimuli et quasi clavi in altum defixi quae per magistrorum concilium data sunt a pastore uno

И освен това, сине мой, приеми поучение: Правенето на много книги няма край и многото учене е уморително за плътта.

his amplius fili mi ne requiras faciendi plures libros nullus est finis frequensque meditatio carnis adflictio est

Нека чуем свършека на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека —

finem loquendi omnes pariter audiamus Deum time et mandata eius observa hoc est enim omnis homo

защото Бог ще доведе всяко дело на съда над всичко скрито, било то добро или зло.

et cuncta quae fiunt adducet Deus in iudicium pro omni errato sive bonum sive malum sit