Ecclesiastes 1

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

verba Ecclesiastes filii David regis Hierusalem

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

vanitas vanitatum dixit Ecclesiastes vanitas vanitatum omnia vanitas

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

quid habet amplius homo de universo labore suo quod laborat sub sole

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

generatio praeterit et generatio advenit terra vero in aeternum stat

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

oritur sol et occidit et ad locum suum revertitur ibique renascens

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

gyrat per meridiem et flectitur ad aquilonem lustrans universa circuitu pergit spiritus et in circulos suos regreditur

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

omnia flumina intrant mare et mare non redundat ad locum unde exeunt flumina revertuntur ut iterum fluant

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

cunctae res difficiles non potest eas homo explicare sermone non saturatur oculus visu nec auris impletur auditu

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

quid est quod fuit ipsum quod futurum est quid est quod factum est ipsum quod fiendum est

Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

nihil sub sole novum nec valet quisquam dicere ecce hoc recens est iam enim praecessit in saeculis quae fuerunt ante nos

Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

non est priorum memoria sed nec eorum quidem quae postea futura sunt erit recordatio apud eos qui futuri sunt in novissimo

Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

ego Ecclesiastes fui rex Israhel in Hierusalem

И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

et proposui in animo meo quaerere et investigare sapienter de omnibus quae fiunt sub sole hanc occupationem pessimam dedit Deus filiis hominum ut occuparentur in ea

Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

vidi quae fiunt cuncta sub sole et ecce universa vanitas et adflictio spiritus

Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

perversi difficile corriguntur et stultorum infinitus est numerus

Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

locutus sum in corde meo dicens ecce magnus effectus sum et praecessi sapientia omnes qui fuerunt ante me in Hierusalem et mens mea contemplata est multa sapienter et didicit

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

dedique cor meum ut scirem prudentiam atque doctrinam erroresque et stultitiam et agnovi quod in his quoque esset labor et adflictio spiritus

Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

eo quod in multa sapientia multa sit indignatio et qui addit scientiam addat et laborem