Psalms 80

(По слав. 79) За първия певец. По музиката на Кремовете. Свидетелство на Асаф. Псалм. Послушай, Пастирю на Израил! Ти, който водиш Йосиф като стадо, Ти, който седиш на престол над херувимите, възсияй!

Для дириґетна хору. На „Лілеї". Свідоцтво. Псалом Асафів.

Пред Ефрем и Вениамин, и Манасия издигни силата Си и ела да ни спасиш!

Пастирю ізраїлів, послухай же, Ти, що провадиш, немов ту отару, Йосипа, що на Херувимах сидиш, появися

Възвърни ни, Боже, възсияй с лицето Си и ще се спасим!

перед обличчям Єфрема, і Веніямина, і Манасії! Пробуди Свою силу, і прийди, щоб спасти нас!

ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, докога ще се гневиш против молитвата на народа Си?

Боже, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, й ми спасемось!

Храниш ги с хляб от сълзи и със сълзи изобилно ги поиш.

Господи, Боже Саваоте, доки будеш Ти гніватися на молитву народу Свого?

НапрЁви ни причина за вражда за нашите съседи и враговете ни се смеят помежду си.

Ти вчинив був, що їли вони слізний хліб, і їх напоїв Ти сльозами великої міри...

Възвърни ни, Боже на Войнствата, възсияй с лицето Си, и ще се спасим!

Ти нас положив суперечкою нашим сусідам, і насміхаються з нас неприятелі наші...

Извадил си лоза от Египет, изгонил си езичниците и си я насадил.

Боже Саваоте, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, й ми спасемось!

Приготвил си място за нея, вкоренил си я и тя изпълни земята.

Виноградину Ти переніс із Єгипту, Ти вигнав народи й її посадив,

Планините се покриха със сянката й и клоните й станаха като Божиите кедри.

Ти випорожнив перед нею, і закоренила коріння своє, й переповнила край,

Тя простря клоните си до морето и филизите си — до реката.

гори покрилися тінню її, а віття її Божі кедри,

Защо си съборил плетищата й, за да я берат всички, които минават по пътя?

аж до моря галузки її посилаєш, а парості її до ріки!

Глиганът от гората я опустошава и полските зверове я изпояждат.

Але нащо вилім зробив Ти в горожі її, і всі нищать її, хто проходить дорогою?

Боже на Войнствата, молим Те, върни се, погледни от небето и виж, и посети тази лоза

Гризе її вепр лісовий, і звірина польова виїдає її!

и защити това, което е насадила десницата Ти, и сина, който си направил силен за Себе Си!

Боже Саваоте, вернися ж, споглянь із небес і побач, і відвідай цього виноградника,

Изгорена е с огън, отсечена е. Погиват при намръщването на лицето Ти.

і охорони його, якого насадила правиця Твоя, і галузку, яку Ти для Себе зміцнив!

Нека ръката Ти бъде върху мъжа на десницата Ти, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

В огні виноградина спалена, відтята, гинуть від свару обличчя Твого,

Тогава ние няма да се отвърнем от Теб, съживи ни и ще призовем Името Ти.

нехай буде рука Твоя над мужем Твоєї правиці, на людському сині, якого зміцнив Ти Собі!

Възвърни ни, ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, възсияй с лицето Си, и ще се спасим!

А ми не відступимо від Тебе, Ти нас оживиш, і ми будемо ім'я Твоє кликати! Господи, Боже Саваоте, приверни нас, і хай засяє обличчя Твоє, й ми спасемось!