Psalms 60

(По слав. 59) За първия певец. По музиката на Кремът. Свидетелство. Миктам на Давид. За поучение. Когато воюваше против арамейците от Месопотамия и арамейците от Сова и Йоав се върна и уби дванадесет хиляди едомци в Солната долина. Боже, отхвърлил си ни, разпръснал си ни, разгневил си се — възвърни ни отново!
Для дириґетна хору. На спів: „Лілея свідчення". Золотий псалом Давидів для навчання,
Потресъл си земята, разцепил си я — изцели проломите й, защото се клати!
коли він підпалив був Арам двух річок і Арам Цови, і вернувся Йоав і побив Едома в Соляній долині, дванадцять тисяч.
Оставил си народа Си да види мъчителни неща, с омайно вино си ни напоил.
Боже, покинув Ти нас, розпорошив Ти нас, Ти нагнівався був, повернися ж до нас!
Дал си знаме на онези, които Ти се боят — да се издига заради истината. (Села.)
Ти землею затряс, і її розірвав, уздоров же уламки її, бо вона захиталась!
За да се избавят Твоите възлюбени, спаси с десницата Си и ме послушай!
Ти вчинив, що народ Твій побачив тяжке, напоїв нас отрутним вином...
Бог говори в светилището Си: Аз ще тържествувам, ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот.
Ти дав прапора тим, хто боїться Тебе, щоб збирались вони перед правдою. Села.
Мой е Галаад, мой е и Манасия, и Ефрем е шлемът на главата Ми, Юда е скиптърът Ми.
Щоб любі Твої були визволені, Своєю правицею допоможи, й обізвися до нас!
Моав е умивалникът Ми, върху Едом ще хвърля сандала Си; приветствай Ме, филистимска земьо!
У святині Своїй Бог промовив: Нехай розвеселюсь, розділю Я Сихем і долину Суккотську поміряю!
Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
Належить Мені Ґілеад, Мені Манасія, а Єфрем охорона Моїй голові, Юда берло Моє.
Не Ти ли, Боже, който си ни отхвърлил и не излизаш, Боже, с войските ни?
Моав то мідниця Мого миття, на Едом узуттям Своїм кину, филистею, вигукуй для Мене із радістю!
Помогни ни срещу притеснителя, защото човешка помощ е суетна.
Хто мене запровадить до міста твердинного, хто до Едому мене попровадить?
Чрез Бога ще извършим велики дела и Той, Той ще стъпче притеснителите ни.
Хіба ж Ти покинув нас, Боже, і серед нашого війська не вийдеш вже, Боже? Подай же нам поміч на ворога, людська бо поміч марнота! Ми мужність виявимо в Бозі, і Він потопче противників наших!