Psalms 141

(По слав. 140) Псалм на Давид. ГОСПОДИ, викам към Теб, побързай към мен! Дай ухо на гласа ми, когато викам към Теб!

Псалом Давидів. Господи, кличу до Тебе, поспішися до мене, почуй же мій голос, як кличу до Тебе!

Нека молитвата ми стои пред Теб като тамян, издигането на ръцете ми — като вечерната жертва.

Нехай стане молитва моя як кадило перед лицем Твоїм, підношення рук моїх як жертва вечірня!

Постави, ГОСПОДИ, стража на устата ми, пази вратата на устните ми!

Поклади, Господи, сторожу на уста мої, стережи двері губ моїх!

Не наклонявай сърцето ми към лошо нещо, да върша безбожни дела с хора, които вършат беззаконие; и да не ям от техните лакомства!

Не дай нахилятися серцю моєму до речі лихої, щоб учинки робити безбожністю, із людьми, що чинять переступ, і щоб не ласувався я їхніми присмаками!

Нека ме удари праведният — то е милост; и нека ме изобличава — то е като масло за помазване; нека главата ми не го отхвърли — защото все още молитвата ми е против злите им дела.

Як праведний вразить мене, то це милість, а докорить мені, це олива на голову, її не відкине моя голова, бо ще і молитва моя проти їхнього зла.

Когато съдиите им бъдат хвърлени между скалите, ще чуят думите ми, защото са сладки.

Їхні судді по скелі розкидані, та слова мої вчують, бо приємні вони...

Костите ни са разпръснати при устието на Шеол, както когато някой оре и цепи земята.

Як дрова рубають й розколюють їх на землі, так розкидані наші кістки над отвором шеолу.

Но очите ми, Господи, БОЖЕ, гледат към Теб, на Теб се уповавам, не съсипвай душата ми!

Бо до Тебе, о Господи, Владико, мої очі, на Тебе надіюсь не зруйновуй мого життя!

Опази ме от примката, която поставиха за мен, и от клопките на беззаконниците!

Бережи Ти від пастки мене, що на мене поставили, та від тенет переступників!

Безбожните ще паднат в собствените си мрежи, докато аз преминавам невредим!

Хай безбожні попадають разом до сітки своєї, а я промину!