Psalms 14

(По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.

Для дириґетна хору. Давидів. Безумний говорить у серці своїм: Нема Бога! Зіпсулись вони, і обридливий чинять учинок, нема доброчинця!...

ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.

Господь дивиться з неба на людських синів, щоб побачити, чи є там розумний, що Бога шукає.

Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

Усе повідступало, разом стали бридкими вони, нема доброчинця, нема ні одного!...

Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?

Чи ж не розуміють всі ті, хто чинить безправ'я, хто мій люд поїдає? Вони хліб Господній їдять, та не кличуть Його...

Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.

Тоді настрашилися страхом вони, бо Бог в праведнім роді.

Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.

Раду вбогого ганьбите ви, та Господь охорона йому.

Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.

Аби то Він дав із Сіону спасіння ізраїлеві! Як долю Своєму народу поверне Господь, то радітиме Яків, втішатися буде ізраїль!