Psalms 131

(По слав. 130) Песен на изкачванията. На Давид. ГОСПОДИ, сърцето ми не е гордо и не се превъзнасят очите ми, нито се занимавам с неща, твърде големи и твърде чудни за мен.
Пісня прочан. Давидова. Господи, серце моє не пишнилось, і очі мої не підносились, і я не ганявсь за речами, що більші й дивніші над мене!
Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен.
Таж я втихомирював і заспокоював душу свою, як дитя, від перс мами своєї відлучене, як дитина відлучена в мене душа моя!
Израилю, уповай се на ГОСПОДА отсега и до века!
Хай надію складає ізраїль на Господа відтепер аж навіки!