Psalms 126

(По слав. 125) Песен на изкачванията. Когато ГОСПОД връщаше сионските пленници, ние бяхме като сънуващи.

Пісня прочан. Як вертався Господь із полоном Сіону, то були ми немов би у сні...

Тогава устата ни се изпълни със смях и езикът ни — с ликуване. Тогава се говореше между народите: ГОСПОД извърши велики неща за тези!

Наші уста тоді були повні веселощів, а язик наш співання! Казали тоді між народами: Велике вчинив Господь з ними!

ГОСПОД извърши велики неща за нас! Изпълнихме се с радост.

Велике вчинив Господь з нами, були радісні ми!

Върни пленниците ни, ГОСПОДИ, като потоците в южните страни.

Вернися ж із нашим полоном, о Господи, немов ті джерела, на південь!

Онези, които сеят със сълзи, ще жънат с радост.

Хто сіє з слізьми, зо співом той жне:

Който излиза с плач и носи семе за сеене, непременно ще се върне с радост и ще носи снопите си.

все ходить та плаче, хто носить торбину насіння на посів, та вернеться з співом, хто носить снопи свої!