Psalms 104

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък.

Благослови, душе моя, Господа! Господи, Боже мій, Ти вельми великий, зодягнувся Ти в велич та в славу!

Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса,

Зодягає Він світло, як шати, небеса простягає, немов би завісу.

който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра,

Він ставить на водах палати Свої, хмари кладе за Свої колесниці, ходить на крилах вітрових!

който прави ангелите Си ветрове и служителите Си — пламтящ огън.

Він чинить вітри за Своїх посланців, палючий огонь за Своїх слуг.

Той е основал земята на основите й, тя няма да се поклати до века.

Землю Ти вґрунтував на основах її, щоб на вічні віки вона не захиталась,

Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините.

безоднею вкрив Ти її, немов шатою. Стала вода над горами,

При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг.

від погрози Твоєї вона втекла, від гуркоту грому Твого побігла вона,

Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях.

виходить на гори та сходить в долини, на місце, що Ти встановив був для неї.

Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята.

Ти границю поклав, щоб її вона не перейшла, щоб вона не вернулася землю покрити.

Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините.

Він джерела пускає в потоки, що пливуть між горами,

Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си.

напувають вони всю пільну звірину, ними дикі осли гасять спрагу свою.

При тях обитават небесните птици и пеят между клоните.

Птаство небесне над ними живе, видає воно голос з-посеред галузок.

Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти.

Він напоює гори з палаців Своїх, із плоду чинів Твоїх земля сититься.

Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева — за служба на човека, за да изважда храна от земята,

Траву для худоби вирощує, та зеленину для праці людині, щоб хліб добувати з землі,

и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека.

і вино, що серце людині воно звеселяє, щоб більш від оливи блищало обличчя, і хліб, що серце людині зміцняє.

Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил,

Насичуються Господні дерева, ті кедри ливанські, що Ти насадив,

където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите.

що там кубляться птахи, бузько, кипариси мешкання його.

Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки.

Гори високі для диких козиць, скелі сховище скельним звіринам.

Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си.

і місяця Він учинив для означення часу, сонце знає свій захід.

Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове.

Темноту Ти наводиш і ніч настає, в ній порушується вся звірина лісна,

Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога.

ричать левчуки за здобичею та шукають від Бога своєї поживи.

Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си.

Сонце ж засвітить вони повтікають, та й кладуться по норах своїх.

Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.

Людина виходить на працю свою, й на роботу свою аж до вечора.

ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения.

Які то численні діла Твої, Господи, Ти мудро вчинив їх усіх, Твого творива повна земля!

Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества — малки и големи.

Ось море велике й розлогошироке, там повзюче, й числа їм немає, звірина мала та велика!

Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него.

Ходять там кораблі, там той левіятан, якого створив Ти, щоб бавитися йому в морі.

Всички тези чакат Теб — да им дадеш храната им на времето й.

Вони всі чекають Тебе, щоб Ти часу свого поживу їм дав.

Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро.

Даєш їм збирають вони, руку Свою розкриваєш добром насичаються.

Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си.

Ховаєш обличчя Своє то вони перелякані, забираєш їм духа вмирають вони, та й вертаються до свого пороху.

Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята.

Посилаєш Ти духа Свого вони творяться, і Ти відновляєш обличчя землі.

Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си!

Нехай буде слава Господня навіки, хай ділами Своїми радіє Господь!

Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят.

Він погляне на землю й вона затремтить, доторкнеться до гір і димують вони!

Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам.

Я буду співати Господеві в своєму житті, буду грати для Бога мого, аж поки живу!

Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА!

Буде приємна Йому моя мова, я Господом буду радіти!

Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!

Нехай згинуть грішні з землі, а безбожні немає вже їх! Благослови, душе моя, Господа! Алілуя!