Psalms 10

(По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?

Для чого стоїш Ти, о Господи, здалека, в час недолі ховаєшся?

Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!

Безбожний в своїм гордуванні женеться за вбогим, хай схоплені будуть у підступах, які замишляли вони!

Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.

Бо жаданням своєї душі нечестивий пишається, а ласун проклинає, зневажає він Господа.

Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.

У гордощах каже безбожний, що Він не слідкує, бо Бога нема, оце всі його помисли!...

Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,

Сильні дороги його повсякчасно, від нього суди Твої високо, тим то віддмухує він ворогів своїх...

казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.

Сказав він у серці своєму: Я не захитаюсь, бо лиха навіки не буде мені...

Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.

Уста його повні прокляття й обмани та зради, під його язиком злочинство й переступ.

Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.

Причаївшись, сидить на подвір'ях, мордує невинного, його очі слідкують за вбогим...

Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.

В укритті він чатує, як лев той у зарості, чатує схопити убогого, хапає убогого й тягне його в свою сітку...

Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.

Припадає, знижається він, і попадають убогі в його міцні кігті...

Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.

Безбожний говорить у серці своїм: Бог забув, заховав Він обличчя Своє, не побачить ніколи.

Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.

Устань же, о Господи Боже, руку Свою підійми, не забудь про убогих!

Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?

Чому нечестивий ображує Бога і говорить у серці своїм, що Ти не слідкуєш?

Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.

Але Ти все бачиш, бо спостерігаєш злочинство та утиск, щоб віддати Своєю рукою! На Тебе слабий опирається, Ти сироті помічник.

Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.

Зламай же рамено безбожному, і злого скарай за неправду його, аж більше не знайдеш його!

ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.

Господь Цар на вічні віки, із землі Його згинуть погани!

ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,

Бажання понижених чуєш Ти, Господи, серця їх зміцняєш, їх вислуховує ухо Твоє,

за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.

щоб дати суд сироті та пригніченому, щоб більш не страшив чоловік із землі!