Proverbs 26

Както сняг през лятото и както дъжд в жетва, така и чест не подхожда на безумния.

Як літом той сніг, і як дощ у жнива, так не лицює глупцеві пошана.

Както врабче хвръква и както лястовица отлита, така и незаслужено проклятие не се сбъдва.

Як пташка літає, як ластівка лине, так невинне прокляття не сповниться.

Бич за коня, юзда за магарето и тояга за гърба на безумните.

Батіг на коня, оброть на осла, а різка на спину глупців.

Не отговаряй на безумния според безумието му, за да не станеш и ти като него.

Нерозумному відповіді не давай за нерозум його, щоб і ти не став рівний йому.

Отговаряй на безумния според безумието му, за да не се има за мъдър в очите си.

Нерозумному відповідь дай за безумством його, щоб він в очах своїх не став мудрим.

Който праща известие чрез ръката на безумния, си отсича краката и пие насилие.

Хто через глупця посилає слова, той ноги собі обтинає, отруту він п'є.

Както краката на недъгавия висят отпуснати, така е и притча в устата на безумните.

Як волочаться ноги в кульгавого, так у безумних устах приповістка.

Както възел със скъпоценни камъни, хвърлен на грамада, така е и този, който отдава чест на безумния.

Як прив'язувати камінь коштовний до пращі, так глупцеві пошану давати.

Както трън, който влиза в ръката на пияницата, така е и притча в устата на безумните.

Як терен, що влізе у руку, отак приповістка в устах нерозумного.

Както стрелец, който ранява всеки, така е и който наема безумен или който наема минувачи.

Як стрілець, що все ранить, так і той, хто наймає глупця, і наймає усяких прохожих.

Както псето се връща на бълвоча си, така и безумният повтаря своята глупост.

Як вертається пес до своєї блювотини, так глупоту свою повторяє глупак.

Виждаш ли човек, мъдър в очите си? Повече надежда има за безумния, отколкото за него.

Чи ти бачив людину, що мудра в очах своїх? Більша надія глупцеві, ніж їй.

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има сред площадите!

Лінивий говорить: Лев на дорозі! Лев на майдані!

Както вратата се завърта на пантите си, така и ленивият — на леглото си.

Двері обертаються на своєму чопі, а лінивий на ліжку своїм.

Ленивият натопява ръката си в чинията и му е тежко да я върне обратно до устата си.

Свою руку лінивий стромляє до миски, та піднести до рота її йому тяжко.

Ленивият е по-мъдър в очите си от седмина, които отговарят разумно.

Лінивий мудріший ув очах своїх за сімох, що відповідають розумно.

Както един, който хваща куче за ушите, така е минувачът, който се бърка в чужда разправия.

Пса за вуха хапає, хто, йдучи, устряває до сварки чужої.

Както е луд, който хвърля главни, стрели и смърт,

Як той, хто вдає божевільного, кидає іскри, стріли та смерть,

така е и човекът, който измамва ближния си и казва: Не се ли пошегувах!

так і людина, що обманює друга свого та каже: Таж це я жартую!...

Където няма дърва, огънят изгасва и където няма клюкар, раздорът престава.

З браку дров огонь гасне, а без пліткаря мовкне сварка.

Както въглища за жар и дърва за огън, така е и свадлив човек да разпалва свада.

Вугілля для жару, а дрова огневі, а людина сварлива щоб сварку розпалювати.

Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

Слова обмовника мов ті присмаки, й у нутро живота вони сходять.

Както сребърна глеч, намазана на глинен съд, така са горещи устни със зло сърце.

Як срібло з жужелицею, на горшкові накладене, так полум'яні уста, а серце лихе,

Който мрази, се преправя с устните си, но в сърцето си крои измама;

устами своїми маскується ворог, і ховає оману в своєму нутрі:

когато говори сладко, не му вярвай, защото в сърцето му има седем мерзости.

коли він говорить лагідно не вір ти йому, бо в серці його сім огид!

Който покрива омразата с измама, злината му ще се открие пред събранието.

Як ненависть прикрита оманою, її зло відкривається в зборі.

Който копае ров, ще падне в него и камъкът ще се върне върху онзи, който го търкаля.

Хто яму копає, той в неї впаде, а хто котить каміння на нього воно повертається.

Лъжлив език мрази съкрушените от него, и ласкателна уста води до съсипване.

Брехливий язик ненавидить своїх утискуваних, і уста гладенькі до згуби провадять.