Mark 14

А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият.

За два ж дні була Пасха й Опрісноки. А первосвященики й книжники стали шукати, як би підступом взяти Його та забити.

Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа.

Вони говорили: Та не в свято, щоб бува колотнеча в народі не сталась.

И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му.

Коли ж Ісус був у Віфанії, у домі Симона, на проказу слабого, і сидів при столі, підійшла одна жінка, алябастрову пляшечку маючи щирого нардового дуже цінного мира. І розбила вона алябастрову пляшечку, і вилила миро на голову Йому!

А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

А дехто обурювались між собою й казали: Нащо таке марнотратство на миро?

Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея.

Бо можна було б це миро продати більше, як за три сотні динаріїв, і вбогим роздати. І нарікали на неї.

Но Иисус каза: Оставете я. Защо й досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен.

Ісус же сказав: Залишіть її! Чого прикрість їй робите? Вона добрий учинок зробила Мені.

Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас.

Бо вбогих ви маєте завжди з собою, і коли схочете, можете їм робити добро, Мене ж не постійно ви маєте.

Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение.

Що могла, те зробила вона: заздалегідь намастила Моє тіло на похорон...

Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.

Поправді кажу вам: де тільки ця Євангелія проповідувана буде в цілому світі, на пам'ятку їй буде сказане й те, що зробила вона!

Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.

Юда ж Іскаріотський, один із Дванадцятьох, подався до первосвящеників, щоб їм Його видати.

А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде.

А вони, як почули, зраділи, і обіцяли йому срібняків за те дати. І він став вишукувати, як би слушного часу їм видати Його.

А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата?

А першого дня Опрісноків, коли пасху приношено в жертву, сказали Йому Його учні: Куди хочеш, щоб пішли й приготували ми Тобі пасху спожити?

И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го.

І посилає Він двох із Своїх учнів, і каже до них: Підіть до міста, і стріне вас чоловік, що нестиме в глекові воду, то йдіть за ним.

И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си?

І там, куди він увійде, скажіть до господаря дому: Учитель питає: Де кімната Моя, в якій Я споживу зо Своїми учнями пасху?

И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе.

І він вам покаже великую горницю, вистелену та готову: там приготуйте для нас.

И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата.

І учні пішли, і до міста прийшли, і знайшли, як Він їм сказав, і зачали вони пасху готувати.

А като се свечери, Той дойде с дванадесетте.

А коли настав вечір, Він приходить із Дванадцятьма.

И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде.

І як сиділи вони при столі й споживали, промовив Ісус: Поправді кажу вам, що один з-поміж вас, який споживає зо Мною, видасть Мене...

А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?

Вони зачали сумувати, і один по одному питати Його: Чи не я?

А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото.

А Він їм сказав: Один із Дванадцятьох, що в миску мачає зо Мною...

Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил.

Людський Син справді йде, як про Нього написано; та горе тому чоловікові, що видасть він Людського Сина! Було б краще тому чоловікові, коли б він не родився!...

И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло.

Як вони ж споживали, Ісус узяв хліб, і поблагословив, поламав, і дав їм, і сказав: Прийміть, споживайте, це тіло Моє!

Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея.

І взяв Він чашу, і, вчинивши подяку, подав їм, і пили з неї всі.

И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина.

І промовив до них: Це кров Моя Нового Заповіту, що за багатьох проливається.

Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

Поправді кажу вам, що віднині не питиму Я від плоду виноградного до того дня, як новим буду пити його в Царстві Божім!

И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

А коли відспівали вони, на гору Оливну пішли.

И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: "Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат."

Промовляє тоді їм Ісус: Усі ви спокуситесь ночі цієї, як написано: Уражу пастиря, і розпорошаться вівці!

А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея.

По воскресенні ж Своїм Я вас випереджу в Галілеї.

Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма!

І відізвався до Нього Петро: Хоч спокусяться й усі, та не я!

Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен.

Ісус же йому відказав: Поправді кажу тобі, що сьогодні, цієї ось ночі, перше ніж заспіває півень двічі, відречешся ти тричі від Мене!

А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите.

А він ще сильніш запевняв: Коли б мені й умерти з Тобою, я не відречуся Тебе! Так же само сказали й усі...

Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля.

І приходять вони до місцевости, на ім'я Гефсиманія, і каже Він учням Своїм: Посидьте ви тут, поки Я помолюся.

И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува.

І, взявши з Собою Петра, і Якова та Івана, Він зачав сумувати й тужити...

И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете.

І сказав Він до них: Обгорнена сумом смертельним душа Моя! Залишіться тут і пильнуйте!

И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза:

І Він відійшов трохи далі, припав до землі, та й благав, щоб, як можна, минула Його ця година.

Авва, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти.

І благав Він: Авва-Отче, Тобі все можливе: пронеси мимо Мене цю чашу!... А проте, не чого хочу Я, але чого Ти...

И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?

І вернувся, і знайшов їх, що спали, та й каже Петрові: Симоне, спиш ти? Однієї години не зміг попильнувати?

Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.

Пильнуйте й моліться, щоб не впасти в спокусу, бадьорий бо дух, але немічне тіло!

И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

І знову пішов і молився, те саме промовивши слово.

А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.

А вернувшись, ізнову знайшов їх, що спали, бо зважніли їм очі були. І не знали вони, що Йому відказати...

И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

І вернувсь Він утретє, та й каже до них: Ви ще далі спите й спочиваєте? Скінчено, надійшла та година: у руки грішникам ось видається Син Людський!...

Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава.

Уставайте, ходім, ось наблизивсь Мій зрадник...

И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините.

І зараз, як Він ще говорив, прийшов Юда, один із Дванадцятьох, а з ним люди з мечами та киями від первосвящеників, і книжників, і старших.

А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво.

А зрадник Його дав був знака їм, кажучи: Кого я поцілую, то Він, беріть Його, і обережно ведіть.

И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше.

І, прийшовши, підійшов він негайно та й каже: Учителю! І поцілував Його...

И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.

Вони ж руки свої наклали на Нього, і схопили Його.

А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

А один із тих, що стояли навколо, меча вихопив та й рубонув раба первосвященика, і відтяв йому вухо.

Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите?

А Ісус їм промовив у відповідь: Немов на розбійника вийшли з мечами та киями, щоб узяти Мене.

Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията.

Я щодня був із вами у храмі, навчаючи, і Мене не взяли ви. Але, щоб збулися Писання.

Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

Тоді всі полишили Його й повтікали...

А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха.

Один же юнак, по нагому загорнений у покривало, ішов услід за Ним. І хапають його.

А той остави лененото платно и избяга гол.

Але він, покривало покинувши, утік нагий.

И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците.

А Ісуса вони повели до первосвященика. І зійшлися всі первосвященики й старші та книжники.

А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня.

Петро ж здалека йшов услід за Ним до середини двору первосвященика; і сидів він із службою, і грівсь при огні.

А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха.

А первосвященики та ввесь синедріон шукали посвідчення на Ісуса, щоб Йому заподіяти смерть, і не знаходили.

Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха.

Бо багато-хто свідчив фальшиво на Нього, але не було згідних свідчень.

После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:

Тоді деякі встали, і кривосвідчили супроти Нього й казали:

Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.

Ми чули, як Він говорив: Я зруйную цей храм рукотворний, і за три дні збудую інший, нерукотворний.

Но и така свидетелствата им не си съвпадаха.

Але й так не було їхнє свідчення згідне.

Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?

Тоді встав насередині первосвященик, та й Ісуса спитав і сказав: Ти нічого не відповідаєш, що свідчать вони проти Тебе?

А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?

Він же мовчав, і нічого не відповідав. Первосвященик ізнову спитав Його, до Нього говорячи: Чи Христос Ти, Син Благословенного?

А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци.

А Ісус відказав: Я! І побачите ви Сина Людського, що сидітиме по правиці сили Божої, і на хмарах небесних приходитиме!

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

Роздер тоді первосвященик одежу свою та й сказав: На що нам ще свідки потрібні?

Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.

Ви чули цю богозневагу. Як вам здається? Вони ж усі присудили, що Він умерти повинен...

А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.

Тоді деякі стали плювати на Нього, і закривати обличчя Йому, і бити Його та казати Йому: Пророкуй! Служба теж Його била по щоках...

И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника.

А коли Петро був на подвір'ї надолі, приходить одна із служниць первосвященика,

И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина.

і як Петра вона вгледіла, що грівся, подивилась на нього та й каже: І ти був із Ісусом Назарянином!

А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в предверието и петелът пропя.

Він же відрікся, говорячи: Не відаю, і не розумію, що кажеш... І вийшов назовні, на переддвір'я. І заспівав тоді півень.

Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.

Служниця ж, коли його вгледіла, стала знов говорити приявним: Цей із них!

А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава).

І він знову відрікся. Незабаром же знов говорили приявні Петрові: Поправді, ти з них, бо ти галілеянин. Та й мова твоя така сама.

А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите.

А він став клястись та божитись: Не знаю Цього Чоловіка, про Якого говорите ви!

И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пъти. И като размисли за това, заплака.

І заспівав півень хвилі тієї подруге. І згадав Петро слово, що Ісус був промовив йому: Перше ніж заспіває півень двічі, відречешся ти тричі від Мене. І кинувся він, та й плакати став...