Luke 6

И една събота, (първата след втория ден на Пасхата), като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

І сталось, як Він переходив ланами, у суботу, Його учні зривали колосся та їли, розтерши руками.

А някои от фарисеите казаха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

А деякі з фарисеїв сказали: Нащо робите те, чого не годиться робити в суботу?

Иисус в отговор им каза: И това ли не сте чели, което направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него,

І промовив Ісус їм у відповідь: Хіба ви не читали того, що зробив був Давид, коли сам зголоднів, також ті, хто був із ним?

как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове, които не е позволено никой да яде, а само свещениците, и яде, като даде и на онези, които бяха с него?

Як він увійшов був до Божого дому, і, взявши хліби показні, яких їсти не можна було, тільки самим священикам, споживав, і дав тим, хто був із ним?

И Той им каза: Човешкият Син е Господар и на съботата.

І сказав Він до них: Син Людський Господь і суботі!

А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.

І сталось, як в іншу суботу зайшов Він до синагоги й навчав, знаходився там чоловік, що правиця йому була всохла.

А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят.

А книжники та фарисеї вважали, чи в суботу того не вздоровить, щоб знайти проти Нього оскарження.

Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи.

А Він знав думки їхні, і сказав чоловікові, що мав суху руку: Підведися, і стань посередині! Той підвівся і став.

Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби?

Ісус же промовив до них: Запитаю Я вас: Що годиться в суботу робити добре, чи робити лихе, душу спасти, чи згубити?

И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя.

І, позирнувши на всіх них, сказав чоловікові: Простягни свою руку! Той зробив, і рука його стала здорова!

А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Иисус.

А вони переповнились лютістю, і один з одним змовлялись, що робити з Ісусом?...

През онези дни Иисус излезе на хълма да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

І сталось, що часу того Він вийшов на гору молитися, і перебув цілу ніч на молитві до Бога.

А като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

А коли настав день, покликав Він учнів Своїх, і обрав із них Дванадцятьох, яких і апостолами Він назвав:

Симон, когото и нарече Петър, и брат му Андрей; Яков и Йоан; Филип и Вартоломей;

Симона, якого й Петром Він назвав, і Андрія, брата його, Якова й Івана, Пилипа й Варфоломія,

Матей и Тома; Яков Алфеев и Симон, наречен Зилот;

Матвія й Хому, Якова Алфієвого й Симона, званого Зилотом,

Юда, Якововия брат и Юда Искариотски, който и стана предател.

Юду Якового, й Юду Іскаріотського, що й зрадником став.

И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място. Там се спряха и мнозина от Неговите ученици, а така също и голямо множество от народа от цяла Юдея и Ерусалим, и от крайбрежието на Тир и Сидон, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

Як зійшов Він із ними, то спинився на рівному місці, також натовп густий Його учнів, і безліч людей з усієї Юдеї та з Єрусалиму, і з приморського Тиру й Сидону,

и измъчваните от нечисти духове бяха изцелени.

що посходилися, щоб послухати Його та вздоровитися із недугів своїх, також ті, хто від духів нечистих страждав, і вони вздоровлялися.

И цялото множество се стараеше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всичките.

Увесь же народ намагався бодай доторкнутись до Нього, бо від Нього виходила сила, і всіх вздоровляла.

И Той вдигна очи към учениците Си и каза: Блажени сте вие, бедните, защото е ваше Божието царство.

А Він, звівши очі на учнів Своїх, говорив: Блаженні убогі, Царство Боже бо ваше.

Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се засмеете.

Блаженні голодні тепер, бо ви нагодовані будете. Блаженні засмучені зараз, бо втішитесь ви.

Блажени сте, когато ви намразят хората и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.

Блаженні ви будете, коли люди зненавидять вас, і коли проженуть вас, і ганьбитимуть, і знеславлять, як зле, ім'я ваше за Людського Сина.

Зарадвайте се в онзи ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже така правеха бащите им на пророците.

Радійте того дня й веселіться, нагорода бо ваша велика на небесах. Бо так само чинили пророкам батьки їхні.

Но горко на вас, богатите, защото сте получили утешението си.

Горе ж вам, багатіям, бо втіху свою ви вже маєте.

Горко на вас, които сега сте наситени, защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.

Горе вам, тепер ситим, бо зазнаєте голоду ви. Горе вам, що тепер потішаєтеся, бо будете ви сумувати та плакати.

Горко на вас, когато всички хора ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.

Горе вам, як усі люди про вас говоритимуть добре, бо так само чинили фальшивим пророкам батьки їхні!

Но на вас, които слушате, казвам: Любете неприятелите си; правете добро на тези, които ви мразят;

А вам, хто слухає, Я кажу: Любіть своїх ворогів, добро робіть тим, хто ненавидить вас.

благославяйте тези, които ви кълнат; молете се за тези, които ви нанасят вреда.

Благословляйте тих, хто вас проклинає, і моліться за тих, хто кривду вам чинить.

На този, който те удари по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

Хто вдарить тебе по щоці, підстав йому й другу, а хто хоче плаща твого взяти, не забороняй і сорочки.

Дай на всеки, който ти поиска; и не искай обратно своето от този, който ти го отнема.

І кожному, хто в тебе просить подай, а від того, хто твоє забирає, назад не жадай.

И както желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях.

І як бажаєте, щоб вам люди чинили, так само чиніть їм і ви.

Понеже, ако любите само онези, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят онези, които тях любят.

А коли любите тих, хто любить вас, яка вам за те ласка? Люблять бо й грішники тих, хто їх любить.

И ако правите добро само на онези, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.

І коли добре чините тим, хто добро чинить вам, яка вам за те ласка? Бо те саме і грішники роблять.

И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да получите обратно, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците дават назаем на грешни, за да получат обратно равното.

А коли позичаєте тим, що й від них сподіваєтесь взяти, яка вам за те ласка? Позичають бо й грішники грішникам, щоб одержати стільки ж.

Но вие любете неприятелите си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите назад, и наградата ви ще бъде голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

Тож любіть своїх ворогів, робіть добро, позичайте, не ждучи нічого назад, і ваша за це нагорода великою буде, і синами Всевишнього станете ви, добрий бо Він до невдячних і злих!

И така, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

Будьте ж милосердні, як і Отець ваш милосердний!

Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

Також не судіть, щоб не суджено й вас; і не осуджуйте, щоб і вас не осуджено; прощайте, то простять і вам.

давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

Давайте і дадуть вам; мірою доброю, натоптаною, струснутою й переповненою вам у подолок дадуть. Бо якою ви мірою міряєте, такою відміряють вам.

Каза им една притча: Може ли слепец да води друг слепец? Няма ли и двамата да паднат в яма?

Розповів також приказку їм: Чи ж може водити сліпого сліпий? Хіба не обидва в яму впадуть?

Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.

Учень не більший за вчителя; але, удосконалившись, кожен буде, як учитель його.

И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?

Чого ж в оці брата свого ти заскалку бачиш, колоди ж у власному оці не чуєш?

Или как можеш да кажеш на брат си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в окото на брат ти.

Як ти можеш сказати до брата свого: Давай, брате, я заскалку вийму із ока твого, сам колоди, що в оці твоїм, не вбачаючи? Лицеміре, вийми перше колоду із власного ока, а потім побачиш, як вийняти заскалку з ока брата твого!

Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито пък лошо дърво, което да дава добър плод.

Нема доброго дерева, що родило б злий плід, ані дерева злого, що родило б плід добрий.

Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

Кожне ж дерево з плоду свого пізнається. Не збирають бо фіґ із тернини, винограду ж на глоду не рвуть.

Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а злият човек от злото (съкровище на сърцето) си изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят устата му.

Добра людина із доброї скарбниці серця добре виносить, а лиха із лихої виносить лихе. Бо чим серце наповнене, те говорять уста його!

И защо Ме зовете: Господи, Господи!, и не вършите това, което казвам?

Що звете ви Мене: Господи, Господи, та не робите того, що Я говорю?

Всеки, който идва при Мен и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

Скажу вам, до кого подібний усякий, хто до Мене приходить та слів Моїх слухає, і виконує їх:

Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа и задълбочи, и положи основата на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото тя беше основана на канара.

Той подібний тому чоловікові, що, будуючи дім, він глибоко викопав, і основу на камінь поклав. Коли ж злива настала, вода кинулася на той дім, та однак не змогла захитати його, бо збудований добре він був!

А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката и тя веднага рухна; и срутването на онази къща беше голямо.

А хто слухає та не виконує, той подібний тому чоловікові, що свій дім збудував на землі без основи. І наперла на нього ріка, і зараз упав він, і велика була того дому руїна!