Luke 4

А Иисус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни,

А Ісус, повний Духа Святого, вернувсь з-над Йордану, і Дух на пустиню Його попровадив.

където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И когато те свършиха, Той огладня.

Сорок день там диявол Його спокушав, і за тих днів Він нічого не їв, а коли закінчились вони, то вкінці зголоднів.

И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.

І диявол до Нього сказав: Якщо Ти Син Божий, скажи цьому каменеві, щоб хлібом він став!

Но Иисус му отговори: Писано е: ?Не само с хляб ще живее човек, (а с всяко Божие слово).“

А Ісус відповів йому: Написано: Не хлібом самим буде жити людина, але кожним Словом Божим!

Тогава дяволът Го изведе (на една висока планина) и като Му показа всичките царства на света в един миг време, Му каза:

І він вивів Його на гору високу, і за хвилину часу показав Йому всі царства на світі.

На Теб ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам.

І диявол сказав Йому: Я дам Тобі всю оцю владу та їхню славу, бо мені це передане, і я даю, кому хочу, її.

И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

Тож коли Ти поклонишся передо мною, то все буде Твоє!

А Иисус в отговор му каза: Писано е: ?На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“

І промовив Ісус йому в відповідь: Написано: Господеві Богові своєму вклоняйся, і служи Одному Йому!

Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу,

І повів Його в Єрусалим, і на наріжнику храму поставив, та й каже Йому: Як Ти Син Божий, кинься звідси додолу!

защото е писано: ?Ще заповяда на ангелите Си за теб, да те пазят;

Бо написано: Він накаже про Тебе Своїм Анголам, щоб Тебе берегли!

и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“

і: Вони на руках понесуть Тебе, щоб коли не спіткнув Ти об камінь Своєї ноги!

А Иисус в отговор му рече: Казано е: ?Да не изпитваш Господа, своя Бог.“

А Ісус відказав йому в відповідь: Сказано: Не спокушай Господа Бога свого!

И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

І диявол, скінчивши все цеє спокушування, відійшов від Нього до часу.

А Иисус се върна в Галилея със силата на Духа и слух се разнесе за Него по цялата околност.

А Ісус у силі Духа вернувся до Галілеї, і чутка про Нього рознеслась по всій тій країні.

И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

І Він їх навчав по їхніх синагогах, і всі Його славили.

И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете.

І прибув Він до Назарету, де був вихований. І звичаєм Своїм Він прийшов дня суботнього до синагоги, і встав, щоб читати.

Подадоха Му книгата на пророк Исая и Той, като отвори книгата, намери мястото, където беше писано:

І подали Йому книгу пророка Ісаї. Розгорнувши ж Він книгу, знайшов місце, де було так написано:

?Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,

На Мені Дух Господній, бо Мене Він помазав, щоб Добру Новину звіщати вбогим. Послав Він Мене проповідувати полоненим визволення, а незрячим прозріння, відпустити на волю помучених,

да проглася благоприятната Господна година.“

щоб проповідувати рік Господнього змилування.

И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

І, книгу згорнувши, віддав службі й сів. А очі всіх у синагозі звернулись на Нього.

И започна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

І почав Він до них говорити: Сьогодні збулося Писання, яке ви почули!

И всички Му засвидетелстваха, като се удивляваха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Синът на Йосиф?

І всі Йому стверджували й дивувались словам благодаті, що линули з уст Його. І казали вони: Чи ж то Він не син Йосипів?

А Той им каза: Вие сигурно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, изцели себе си! Направи и тук, в Своето родно място, онова, което сме чули, че става в Капернаум.

Він же промовив до них: Ви Мені конче скажете приказку: Лікарю, уздоров самого себе! Учини те й тут, у вітчизні Своїй, що сталося чули ми у Капернаумі.

Тогава Той пак каза: Истина ви казвам, че нито един пророк не е приет в родното си място.

І сказав Він: Поправді кажу вам: Жаден пророк не буває приємний у вітчизні своїй.

Но наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя;

Та правдиво кажу вам: Багато вдовиць перебувало за днів Іллі серед Ізраїля, коли на три роки й шість місяців небо було зачинилося, так що голод великий настав був по всій тій землі,

но при нито една от тях не беше изпратен Илия освен при една вдовица от Сарепта Сидонска.

а Ілля не до жадної з них не був посланий, тільки в Сарепту Сидонську до овдовілої жінки.

Също така имаше много прокажени в Израил във времето на пророк Елисей; но нито един от тях не бе очистен освен сириецът Нееман.

І багато було прокажених за Єлисея пророка в Ізраїлі, але жаден із них не очистився, крім Неємана сиріянина.

Когато чуха това, всички тези, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв,

І всі в синагозі, почувши оце, переповнились гнівом.

и като станаха, Го изкараха вън от града и Го заведоха при края на хълма, на който беше построен градът им, за да Го хвърлят долу.

І, вставши, вони Його вигнали за місто, і повели аж до краю гори, на якій їхнє місто було побудоване, щоб скинути додолу Його...

Но Той мина посред тях и си отиде.

Але Він перейшов серед них, і віддалився.

И слезе в галилейския град Капернаум и ги поучаваше в съботен ден.

І прийшов Він у Капернаум, галілейське місто, і там їх навчав по суботах.

А те се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

І дивувались науці Його, бо слово Його було владне.

И в синагогата имаше един човек, хванат от духа на нечист демон. И той извика със силен глас:

І був чоловік у синагозі, що мав духа нечистого демона, і він закричав гучним голосом:

Ех, какво имаме ние с Теб, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти – Светият Божи.

Ах, що нам до Тебе, Ісусе Назарянине? Ти прийшов погубити нас. Я знаю Тебе, хто Ти, Божий Святий...

Но Иисус го смъмри, като каза: Млъкни и излез от него. И демонът, след като го повали насред тях, излезе от него, без изобщо да го повреди.

А Ісус заборонив йому, кажучи: Замовчи, і вийди з нього! І, кинувши демон того насередину, вийшов із нього, нічого йому не пошкодивши.

И всички се смаяха и разговаряха помежду си, като казваха: Какво е това слово? Защото с власт и сила Той заповядва на нечистите духове и те излизат.

І всіх жах обгорнув, і питали вони один одного, кажучи: Що то за наука, що духам нечистим наказує з владою й силою, і виходять вони?...

И слухът за Него се разнесе по всичките околни места.

І неслася чутка про Нього по всіх місцях краю.

И като стана и излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симон. А тъщата на Симон беше хваната от силна треска и те Го помолиха за нея.

А як вийшов Він із синагоги, увійшов у дім Симона. Теща ж Симонова в великій гарячці лежала. І просили за неї Його.

И Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави; и тя веднага стана и им прислужваше.

І, ставши над нею, Він заборонив тій гарячці, і вона полишила її. І, зараз уставши, теща їм прислуговувала.

И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него. А Той положи ръце на всеки от тях и ги изцели.

Коли ж сонце заходило, то всі, хто мав яких хворих на різні недуги, до Нього приводили їх. Він же клав Свої руки на кожного з них, та їх уздоровляв.

Още и демони с крясък излизаха от мнозина, като казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

Із багатьох же виходили й демони, кричачи та говорячи: Ти Син Божий! Та Він їм забороняв, і не давав говорити, що знали вони, що Христос Він.

И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а множествата Го търсеха, идваха при Него и Го задържаха, за да не си отива от тях.

Коли ж настав день, Він вийшов, і подавсь до самотнього місця. А люди шукали Його. І прийшовши до Нього, Його затримували, щоб від них не відходив.

Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, защото за това съм изпратен.

Він же промовив до них: І іншим містам Я повинен звіщати Добру Новину про Боже Царство, бо на те Мене послано.

И проповядваше в синагогите в Галилея.

І Він проповідував по синагогах Галілеї.