Joshua 4

И когато целият народ беше преминал напълно Йордан, ГОСПОД говори на Иисус и каза:

І сталося, як увесь народ закінчив переходити Йордан, то сказав Господь до Ісуса, говорячи:

Вземете си дванадесет мъже от народа, по един мъж от всяко племе,

Візьміть собі з народу дванадцять мужів, по одному мужеві з племени.

и им заповядайте, като им кажете: Вдигнете си дванадесет камъка оттук, от средата на Йордан, от мястото, където краката на свещениците са стояли твърдо, и ги занесете със себе си и ги оставете на мястото за пренощуване, където ще пренощувате тази нощ.

І накажете їм, говорячи: Винесіть звідси, із середини Йордану, із місця, де міцно стояли ноги священиків, дванадцять каменів, і перенесете їх із собою, і покладете їх на нічлігу, що в ньому будете ночувати цієї ночі.

Тогава Иисус повика дванадесетте мъже, които беше определил от израилевите синове, по един мъж от всяко племе.

І покликав Ісус тих дванадцятьох мужів, що настановив з Ізраїлевих синів, по одному мужеві з племени,

И Иисус им каза: Преминете пред ковчега на ГОСПОДА, вашия Бог, в средата на Йордан и вдигнете всеки от вас по един камък на рамото си, според броя на племената на израилевите синове,

та й сказав їм Ісус: Підіть перед ковчегом Господа, Бога вашого, до середини Йордану, і підійміть собі кожен на плече своє одного каменя за числом племен Ізраїлевих синів,

за да бъде това за знак между вас. Когато в бъдеще синовете ви попитат и кажат: Защо ви са тези камъни? —

щоб то було знаком між вами, коли взавтра запитають ваші сини, говорячи: Що це в вас за каміння?

тогава да им кажете: Понеже водите на Йордан бяха отсечени пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет. Когато той преминаваше Йордан, водите на Йордан бяха отсечени. И тези камъни да бъдат за спомен на израилевите синове завинаги.

то скажете їм, що була відділена йорданська вода перед ковчегом Господнього заповіту, коли він переходив в Йордані, була відділена йорданська вода. І будуть ті каміння за пам'ятку для Ізраїлевих синів аж навіки.

И израилевите синове направиха така, както Иисус заповяда, и вдигнаха дванадесет камъка от средата на Йордан, както ГОСПОД говори на Иисус, според броя на племената на израилевите синове, и ги занесоха със себе си на мястото за пренощуване, и ги положиха там.

І зробили Ізраїлеві сини так, як наказав Ісус, і понесли вони дванадцять каменів із середини Йордану, як говорив Господь до Ісуса, за числом племен Ізраїлевих синів. І перенесли їх із собою до нічлігу, та й поклали їх там.

А Иисус изправи дванадесет камъка в средата на Йордан, на мястото, където бяха стояли краката на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там и до днес.

А інших дванадцять каменів поставив Ісус в середині Йордану на місці, де стояли ноги священиків, що несли ковчега заповіту, і вони там аж до дня цього.

Защото свещениците, които носеха ковчега, стояха в средата на Йордан, докато се завърши всичко, което ГОСПОД беше заповядал на Иисус да говори на народа, според всичко, което Мойсей беше заповядал на Иисус. И народът побърза и премина.

А священики, що несли ковчега, стояли в середині Йордану аж до закінчення всього, що Господь наказав був Ісусові сказати народові, згідно з усім тим, що наказав був Мойсей Ісусові. А народ квапився і переходив.

И когато целият народ беше преминал напълно, премина и ГОСПОДНИЯТ ковчег, и свещениците пред народа.

І сталося, як увесь народ скінчив переходити, то перейшов Господній ковчег та священики перед народом.

И синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе преминаха в боен ред пред израилевите синове, така както Мойсей им беше говорил;

І перейшли Рувимові сини й сини Ґадові та половина племени Манасіїного, озброєні до бою, перед Ізраїлевими синами, як Мойсей говорив був до них.

около четиридесет хиляди мъже, въоръжени за бой, преминаха пред ГОСПОДА за бой към равнините на Ерихон.

Коло сорока тисяч озброєних вояків перейшли перед Господнім лицем на війну до єрихонських степів.

В онзи ден ГОСПОД възвеличи Иисус пред очите на целия Израил; и те се бояха от него така, както се бяха бояли от Мойсей, през всичките дни на живота му.

Того дня звеличив Господь Ісуса на очах усього Ізраїля, і стали боятися його, як боялися Мойсея по всі дні його життя.

Тогава ГОСПОД говори на Иисус и каза:

І сказав Господь до Ісуса, говорячи:

Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Йордан.

Накажи священикам, що носять ковчега заповіту, і нехай вони вийдуть з Йордану.

И Иисус заповяда на свещениците и каза: Излезте от Йордан.

І наказав Ісус священикам, говорячи: Вийдіть з Йордану!

И когато свещениците, които носеха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, излязоха от Йордан, и стъпалата на краката на свещениците стъпиха на сухо, водите на Йордан се върнаха на мястото си и заляха целите му брегове както преди.

І сталося, коли священики, що несли ковчега Господнього заповіту, вийшли з середини Йордану, а стопи ніг священиків відірвалися від нього, щоб стати на сухому, то вода Йордану вернулася на своє місце, і пішла, як учора-позавчора, по всіх його берегах.

А народът излезе от Йордан на десетия ден от първия месец и се разположи на стан в Галгал, на източния край на Ерихон.

А народ вийшов із Йордану десятого дня першого місяця, та й таборував у Ґілґалі, на східньому боці Єрихону.

А онези дванадесет камъка, които те взеха от Йордан, Иисус изправи в Галгал.

А дванадцять тих каменів, що взяли з Йордану, Ісус поставив у Ґілґалі.

И той говори на израилевите синове и каза: Когато утре синовете ви попитат бащите си и кажат: Какви са тези камъни? —

І сказав він до Ізраїлевих синів, говорячи: Коли взавтра запитають вас ваші сини своїх батьків, говорячи: Що це за каміння?

тогава да разкажете на синовете си и да им кажете: По сухо премина Израил този Йордан;

то познайомте ваших синів, говорячи: По сухому перейшов був Ізраїль цей Йордан,

защото ГОСПОД, вашият Бог, пресуши водите на Йордан пред вас, докато преминахте, както ГОСПОД, вашият Бог, направи с Червено море, което пресуши пред нас, докато преминахме,

бо Господь, Бог ваш, висушив воду Йордану перед вами, аж поки ви не перейшли, як зробив був Господь, Бог ваш, морю Червоному, яке Він висушив перед нами, аж поки ми не перейшли,

за да познаят всичките земни племена, че ГОСПОДНАТА ръка е мощна, и да се боите от ГОСПОДА, вашия Бог, през всичките дни.

щоб усі народи землі пізнали руку Господню, що сильна вона, щоб боялися ви Господа, Бога вашого, по всі дні.