Joel 1

ГОСПОДНОТО слово, което беше към Йоил, сина на Фатуил:

Слово Господнє, що було до Йоіла, Петуїлового сина.

Слушайте това, старейшини, и дайте ухо, всички жители на земята! Ставало ли е такова нещо във вашите дни или в дните на бащите ви?

Послухайте це, ви старші, і візьміть до вух, усі мешканці землі: чи бувало таке за днів ваших, або за днів ваших батьків?

Разкажете това на синовете си, а синовете ви — на своите синове, а техните синове — на друго поколение.

Оповідайте про це синам вашим, а ваші сини своїм дітям, а їхні сини поколінню наступному.

Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; и каквото остави скакалецът, изпояде го изедникът, и каквото остави изедникът, изпояде го унищожителят.

Що лишилось по гусені, зжерла те все сарана, що ж зосталося по сарані пожер коник, а решту по конику зжерла черва.

Събудете се, пияници, и плачете! И ридайте, всички винопийци, за младото вино, защото се отне от устата ви!

Пробудіться, п'яниці, і плачте й ридайте за виноградовим соком усі, хто вина напивається, бо віднятий він від уст ваших!

Понеже над земята Ми се изкачи народ, силен и безброен. Зъбите му са зъби на лъв и има челюсти на лъвица.

Бо на Край Мій прийшов люд міцний й незчисленний, його зуби як лев'ячі зуби, а паща його як в левиці.

Опустоши лозата Ми и накърши смокините Ми; обели я напълно и я хвърли, пръчките й побеляха.

Виноград Мій зробив він спустошенням, Моє ж фіґове дерево геть поламав, дощенту його оголив та й покинув, галузки його побіліли.

Плачи като девица, опасана с вретище, за мъжа на младостта си!

Голоси, як та дівчина, веретою оперезана, за нареченим юнацтва свого.

Хлебният принос и възлиянието престанаха от дома ГОСПОДЕН; жалеят свещениците, служителите на ГОСПОДА.

Жертва хлібна й жертва лита спинилася в домі Господньому, впали в жалобу священики, слуги Господні.

Полето е запустяло, земята жалее, защото житото е опустошено, младото вино пресъхна, маслиненото масло изчезна.

Опустошене поле, упала в жалобу земля, бо спустошене збіжжя, вино молоде пересохло, зів'яла оливка.

Засрамете се, земеделци, и ридайте, лозари, за пшеницата и за ечемика, защото жетвата на полето загина.

Засоромилися рільники, голосили були виноградарі за пшеницю й ячмінь, бо вигинуло жниво поля.

Лозата изсъхна и смокинята повехна, нарът, а също палмата и ябълката, всичките полски дървета изсъхнаха; да, пресъхна радостта от човешките синове.

Усох виноград, а фіґа зів'яла, гранатове дерево, й пальма та яблуня, і повсихали всі пільні дерева, бо Він висушив радість від людських синів.

Опашете се и оплаквайте, свещеници, ридайте, служители на олтара! Елате, нощувайте във вретище, служители на моя Бог, защото хлебният принос и възлиянията са задържани от дома на вашия Бог.

Опережіться веретою, і ридайте, священики, голосіть, слуги жертівника, входьте, ночуйте в веретах, служителі Бога мого, бо хлібна жертва і жертва та лита затримана буде від дому вашого Бога!

Осветете пост, прогласете тържествено събрание, съберете старейшините, всичките жители на страната в дома на ГОСПОДА, нашия Бог, и викайте към ГОСПОДА!

Оголосіть святий піст, скличте збори, позбирайте старших, всіх мешканців землі до дому Господа, вашого Бога, і кличте до Господа.

Горко за деня! Защото Денят на ГОСПОДА е близо и ще дойде като опустошение от Всемогъщия.

Горе дневі тому! Бо близький день Господній, і прийде він від Всемогутнього, мов те спустошення!

Не се ли отне храната пред очите ни, радостта и веселието — от дома на нашия Бог?

Чи ж з-перед очей наших не відіймається їжа, з дому нашого Бога веселість та втіха?

Семената изгниха под буците си, житниците опустяха, хамбарите се срутиха, защото житото изсъхна.

Покорчились зерна під своїми грудами, спорожніли комори, поруйновані клуні, бо висохло збіжжя.

Как стене добитъкът! Чердите говеда се скитат, защото нямат пасбище, и стадата овце също гинат.

Як стогне товар, поголомшені череди, бо немає їм паші, отари спустошені!

ГОСПОДИ, към Теб викам, защото огънят пояде пасбищата на степта и пламъкът изгори всички полски дървета.

До тебе я кличу, о Господи, пожер бо огонь пасовища пустині, а жар попалив усі дерева на полі.

И полските животни също реват към Теб, защото пресъхнаха водните потоци и огън пояде пасбищата на степта.

Навіть пільна худоба прагне до Тебе, бо водні джерела посохли, огонь же пожер пасовища пустині!