Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

Умову я склав був з очима своїми, то як буду дивитись на дівчину?

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

І зверху яка доля від Бога, чи спадщина від Всемогутнього із висот?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

Хіба не загибіль для кривдника, і хіба не нещастя злочинцям?

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

Хіба ж Він не бачить дороги мої, і не лічить усі мої кроки?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

Якщо я ходив у марноті, і на оману спішила нога моя,

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

то нехай на вазі справедливости зважить мене, і невинність мою Бог пізнає!

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

Якщо збочує крок мій з дороги, і за очима моїми пішло моє серце, і до рук моїх нечисть приліпла,

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

то нехай сію я, а їсть інший, а рослинність моя нехай вирвана буде з корінням!

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

Якщо моє серце зваблялось до жінки чужої, і причаювався я при дверях мойого товариша,

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

то хай меле для іншого жінка моя, і над нею нехай нахиляються інші!

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

Бо гидота оце, й це провина підсудна,

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

бо огонь це, який буде жерти аж до Аваддону, і вирве з корінням увесь урожай мій!...

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

Якщо я понехтував правом свойого раба чи своєї невільниці в їх суперечці зо мною,

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

то що я зроблю, як підійметься Бог? А коли Він приглянеться, що Йому відповім?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

Чи ж не Той, Хто мене учинив у нутрі, учинив і його, і Один утворив нас в утробі?

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

Чи бажання убогих я стримував, а очі вдовицям засмучував?

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

Чи я сам поїдав свій шматок, і з нього не їв сирота?

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

Таж від днів молодечих моїх виростав він у мене, як в батька, і від утроби матері моєї я провадив його!

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

Якщо бачив я гинучого без одежі, і вбрання не було в сіромахи,

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

чи ж не благословляли мене його стегна, і руном овечок моїх він не грівся?

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

Якщо на сироту я порушував руку свою, коли бачив у брамі собі допомогу,

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

хай рамено моє відпаде від свойого плеча, а рука моя від суглобу свого нехай буде відламана!

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

Бо острах на мене нещастя від Бога, а перед величчям Його я не можу встояти...

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

Чи я золото клав за надію собі, чи до щирого золота я говорив: Ти, безпеко моя?

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

Чи тішився я, що велике багатство моє, й що рука моя стільки надбала?

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

Коли бачив я сонце, як сяє воно, а місяць велично пливе,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

то коли б потаємно повабилось серце моє, і цілунки рукою я їм посилав,

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

це так само провина підсудна була б, бо відрікся б я Бога Всевишнього!

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

Чи я тішивсь упадком свойого ненависника, чи порушувавсь я, коли зло спотикало його?

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

Таки ні, не давав я на гріх піднебіння свого, щоб прокляттям жадати душі його.

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

Хіба люди намету мого не казали: Хто покаже такого, хто з м'яса його не наситився?

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

Чужинець на вулиці не ночував, я двері свої відчиняв подорожньому.

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

Чи ховав свої прогріхи я, як людина, щоб у своєму нутрі затаїти провину свою?

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

Бо тоді я боявся б великого натовпу, і сором від родів жахав би мене, я мовчав би, й з дверей не виходив...

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

О, якби мене вислухав хто! Оце підпис моєї руки: Нехай Всемогутній мені відповість, а ось звій, зо скаргою, що його написав мій противник...

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

Чи ж я не носив би його на своєму плечі, не обвинувся б ним, як вінками?

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

Число кроків своїх я представлю йому; мов до князя, наближусь до нього.

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

Якщо проти мене голосить земля моя, й її борозни плачуть із нею,

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

якщо без грошей я їв плоди її, а її власника я стогнати примушував,

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

то замість пшениці хай виросте терен, а замість ячменю кукіль!... Слова Йова скінчилися.