Isaiah 59

Ето, ръката на ГОСПОДА не се е скъсила, да не може да спасява, и ухото Му не е натегнало, да не може да чува.
Ото ж бо, Господня рука не скоротшала, щоб не помагати, і Його вухо не стало тяжким, щоб не чути,
Но вашите беззакония ви отделиха от вашия Бог и вашите грехове скриха лицето Му от вас, да не чува.
бо то тільки переступи ваші відділювали вас від вашого Бога, і ваші провини ховали обличчя Його від вас, щоб Він не почув,
Защото ръцете ви са омърсени с кръв и пръстите ви — с беззаконие; устните ви говорят лъжа, езикът ви отронва неправда.
бо ваші долоні заплямлені кров'ю, ваші ж пальці беззаконням, уста ваші говорять неправду, язик ваш белькоче лихе!
Никой не вика за правдата и никой не се съди според истината. Уповава се на суета и се говори лъжа, зачева се зло и се ражда беззаконие.
Немає нікого, хто б кликав на суд, і нікого нема, хто судився б поправді, кожен надію кладе не марноту й говорить неправду, вагітніє бідою й породжує злочин!
Мътят яйца на усойница и тъкат паяжина. Който яде от яйцата им, умира, а ако се счупи някое, излиза пепелянка.
Висиджують яйця гадючі та тчуть павутиння: хто з'їсть з їхніх яєць, помирає, а з розбитого гадина вийде...
Паяжината им не става за дреха и няма да се облекат в делата си. Делата им са беззаконни дела и вършенето на насилие е в ръцете им.
Нитки їхні не стануть одежею, і виробами своїми вони не покриються: їхні діла діла кривди, і в їхніх руках чин насильства...
Краката им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв. Мислите им са мисли за беззаконие; опустошение и разрушение има в пътищата им.
Їхні ноги біжать на лихе, і спішать проливати невинну кров, їхні думки думки кривдні, руїна й погибіль на їхніх дорогах!
Те не знаят пътя на мира и в пътеките им няма правосъдие. Изкривиха си пътищата си, никой, който върви в тях, не знае мир.
Дороги спокою не знають, і правосуддя немає на їхніх стежках, вони покрутили собі свої стежки, і кожен, хто нею ступає, не знає спокою.
Затова правосъдието е далеч от нас и правдата до нас не стига. Надявахме се на светлина, а ето, тъмнина; на сияние, а ходим в мрак.
Тому віддалилося право від нас, і не сягає до нас справедливість! чекаємо світла, та ось темнота, чекаємо сяйва та й у темнощах ходимо!
Опипваме стената като слепи, опипваме като без очи. По пладне се препъваме като в сумрак; сред здравите сме като мъртви.
Ми мацаємо, мов невидющі, за стіну, навпомацки ходимо, мов ті безокі; спотикаємося ми опівдні, немов би смерком, між здоровими ми, як померлі!...
Всички ревем като мечки, и като гълъби стенем, стенем... Надяваме се на правосъдие, но няма; на спасение, но е далеч от нас.
Усі ми ревемо, як ведмеді, і мов голуби ті постійно воркочемо, чекаємо права й немає, спасіння й від нас віддалилось воно...
Защото се умножиха пред Теб престъпленията ни и греховете ни свидетелстват против нас, защото престъпленията ни са с нас и беззаконията ни — ние ги знаем.
Бо помножились наші переступи перед Тобою, і свідкують на нас гріхи наші, бо з нами переступи наші, а наші провини ми знаємо їх!
Отстъпване и невярност към ГОСПОДА, отдръпване от следването на нашия Бог, говорене за насилие и бунт, зачеване и изговаряне на лъжливи думи от сърце.
Ми зраджували й говорили неправду на Господа, і повідступали від нашого Бога, казали про утиск та відступ, вагітніли й видумували з свого серця слова неправдиві...
И правосъдието е изтикано назад и правдата стои далеч, защото истината падна на площада и правотата не може да влезе.
І правосуддя назад відступилося, а справедливість здалека стоїть, бо на майдані спіткнулася істина, правда ж не може прийти,
Да, истината изчезна и който се отклонява от злото, става плячка. И ГОСПОД видя, и беше зло в очите Му, че нямаше правда.
і істина зникла, а той, хто від злого відходить, грабований... І це бачить Господь, і лихе в Його очах, що права нема!
Видя, че нямаше мъж, и се изуми, че нямаше посредник. Тогава Неговата ръка Му донесе спасение и Неговата правда, тя Го подкрепи.
І Він бачив, що немає нікого, і дивувавсь, що немає заступника... Та рамено Його Йому допомогло, і Його справедливість підперла Його,
И Той облече правда като броня и сложи на главата Си спасение за шлем, и облече като дреха одеждите на отмъщението, и се загърна като в мантия със ревност.
і Він зодягнув справедливість, як панцер, а шолома спасіння на Свою голову, і зодягнув шати помсти, як одяг, і покрився горливістю, мов би плащем!
Според делата, така ще отплати — ярост на противниците Си, възмездие на враговете Си; ще отдаде възмездие на островите.
Надолужить Він гнівом Своїм ворогам згідно з учинками їхніми, Своїм супротивним заплатою, островам надолужить заплату.
И ще се убоят от Името на ГОСПОДА на запад и от славата Му — към изгрев слънце; защото ще дойде като стремителен поток, тласкан от ГОСПОДНОТО дихание.
І будуть боятися Ймення Господнього з заходу, а слави Його зо схід сонця, бо прийде, як річка рвучка, вітер Господній її пожене,
И Изкупител ще дойде в Сион и за онези от Яков, които се обръщат от престъпление, заявява ГОСПОД.
і прийде Викупитель Сіонові й тим, хто вернувся із прогріху в Якові, каже Господь.
А от Моя страна, ето Моя завет с тях, казва ГОСПОД: Духът Ми, който е на теб, и словата Ми, които сложих в устата ти, няма да отстъпят от устата ти, нито от устата на потомството ти, нито от устата на потомството на потомството ти, казва ГОСПОД, отсега и до века.
А Я ось із ними умова Моя, говорить Господь: Мій Дух, який на тобі, та слова Мої, що поклав Я до уст твоїх, не уступлять вони з твоїх уст, і з уст нащадків твоїх, і з уст нащадків потомства твого, говорить Господь, відтепер й аж навіки!