Isaiah 2

Словото, което се откри на Исая, сина на Амос, за Юда и Ерусалим:
Слово, що його бачив Ісая, син Амосів, про Юдею та про Єрусалим:
В последните дни хълмът на дома ГОСПОДЕН ще се утвърди на върха на планините и ще се възвиси над хълмовете, и всичките народи ще се стичат на него.
І станеться на кінці днів, міцно поставлена буде гора дому Господнього на шпилі гір, і піднята буде вона понад згір'я, і полинуть до неї всі люди.
И много народи ще отидат и ще кажат: Елате, да се изкачим на хълма ГОСПОДЕН, в дома на Якововия Бог! Той ще ни научи на пътищата Си, и ще ходим в пътеките Му. Защото от Сион ще излезе поучението и словото ГОСПОДНО — от Ерусалим.
І підуть численні народи та й скажуть: Ходіть та зберімось на гору Господню, до дому Бога Якового, і доріг Своїх Він нас навчить, і ми підемо стежками Його! Бо вийде з Сіону Закон, і слово Господнє з Єрусалиму.
Бог ще съди между народите и ще отсъжда между много племена. И те ще изковат мечовете си на плугове и копията си — на сърпове. Народ против народ няма да вдигне меч и няма вече да се учат на война.
І Він буде судити між людьми, і буде численні народи розсуджувати. І мечі свої перекують вони на лемеші, а списи свої на серпи. Не підійме меча народ проти народу, і більше не будуть навчатись війни!
Елате, доме яковов, и нека ходим в светлината на ГОСПОДА!
Доме Яковів, ідіть, і попростуємо в світлі Господньому!
Да, Ти си оставил народа Си, дома на Яков, защото те се напълниха с учения от изток и станаха гадатели като филистимците, и направиха завет с децата на чужденците.
Бо Ти був покинув народа Свого, дім Яковів, бо повні безладдя зо сходу вони, та ворожбитів, немов филистимляни, і накладають із дітьми чужинців.
И земята им се напълни със сребро и злато и няма край на съкровищата им. Земята им се напълни с коне и няма край на колесниците им.
І наповнився край його сріблом та золотом, і немає кінця його скарбам. І наповнився край його кіньми, і немає кінця колесницям його.
И земята им се напълни с идоли, поклониха се на делата на ръцете си, на онова, което самите им пръсти направиха.
І наповнився край його ідолами, він кланяється ділу рук своїх, тому, що зробили були його пальці,
И приведе се обикновеният човек и сниши се издигнатият мъж; затова ти няма да им простиш.
і поклонилась людина, і чоловік упокорився... А Ти їм не даруй!
Влез в скалата и се скрий в пръстта поради страха от ГОСПОДА и пред славата на Неговото величие!
Іди в скелю, і сховайся у порох від страху Господнього, і від пишноти Його величі!
Гордите очи човешки ще се унижат и човешкото високоумие ще се сниши, а само ГОСПОД ще се възвиси във онзи ден.
Горді очі людини поникнуть, і буде обнижена людська високість, і буде високим Сам тільки Господь того дня!
Защото Денят на ГОСПОДА на Войнствата ще бъде против всеки горделив и надменен човек и против всичко, което се надига — за да се сниши —
Бо настане день Господа Саваота на все горде й високе, і на все висунене, і понижене буде воно,
против всичките ливански кедри, високи и издигнати, и против всичките васански дъбове,
і на всі кедри ливанські, високі та висунені, і на всілякі башанські дуби,
против всичките високи планини, и против всички извисени хълмове,
і на всі гори високі, і на всі згір'я піднесені,
и против всяка издигната кула, и против всяка укрепена стена,
і на всі башти високі, і на всі мури стрімкі,
и против всичките тарсийски кораби, и против всички приятни на глед произведения.
і на всі кораблі із Таршішу, і на все, на що дивимося пожадливо!
Гордостта човешка ще се приведе и човешката надменност ще се унижи, а само ГОСПОД ще се възвиси във онзи ден.
І понизиться гордість людини, й обнижена буде високість людей, і буде високим Сам тільки Господь того дня,
И идолите съвсем ще изчезнат.
а божища зовсім минуться!
И хората ще влязат в пещерите на скалите и в дупките в пръстта поради страха от ГОСПОДА и пред славата на Неговото величие, когато стане, за да разтресе земята.
І вони підуть до скельних печер та до пороху в ями від страху Господнього і від пишноти Його величі, коли прийде Він острах збудити на землі!
В онзи ден човек ще хвърли на къртиците и прилепите сребърните си идоли и златните си идоли, които му бяха направени, за да се кланя,
Покине людина того дня божків своїх срібних і божків своїх золотих, що собі наробила була, щоб вклонятись кротам і кажанам,
за да влезе в проломите на канарите и в пукнатините на скалите поради страха от ГОСПОДА и пред славата на Неговото величие, когато стане, за да разтресе земята.
щоб піти у печери й розщілини скельні від страху Господнього і від слави величчя Його, коли прийде Він острах збудити на землі!
Оставете се от човека, в чиито ноздри е диханието му, защото за какво се счита той?
Відкинься ж собі від людини, що віддих у носі її, бо защо її поважати?