Isaiah 16

Изпратете агне за княза на земята, от Села в пустинята към хълма на сионската дъщеря.
Овечки пошліть власникові землі, із Сели на пустиню, на гору Сіонської дочки.
И като лутаща се птица, прогонена от гнездото си, така ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.
І станеться, мов те сполошене птаство, з кубла повигонене, будуть дочки Моавські при бродах Арнону:
Свикай съвет, вземи решение; посред пладне направи сянката си като нощ; скрий прогонените, не издавай бежанеца.
Подай раду, зроби присуд, учини нічну тінь свою повного полудня, сховай вигнаних, біженця не видавай...
Прогонените ми нека живеят като чужденци при теб, Моаве, бъди им скривалище от разорителя! Защото потисникът премина, опустошението престана и насилниците се изтребиха от земята.
Нехай мешкають в тебе вигнанці Моаву, стань їм захистом перед грабіжником, бо не стало насильника, скінчився грабунок, загинув топтач із землі...
И с милост ще се утвърди престол и на него ще седи с истина в Давидовия шатър един, който съди и търси правосъдие, и е вещ в правдата.
І буде утверджений милістю трон, і сяде на ньому у правді в наметі Давида суддя, що дбатиме за правосуддя та буде в справедливості вправний.
Чухме за гордостта на Моав — той е много горд — за високомерието му, гордостта му и яростта му, за суетните му хвалби.
Ми чули про гордість Моава, що гордий він дуже, про сваволю його й його гордість, про лютість його, про неслушні його нісенітниці...
Затова Моав ще заридае за Моав, ще заридаят всички. Ще въздишате за калъпите сушено грозде на Кир-Аресет, дълбоко съкрушени.
Буде тому голосити Моав над Моавом, увесь голосити він буде! За паляницями з грон Кір-Харесету плакати будуть насправді побиті,
Защото нивите на Есевон и лозето на Севма са повехнали. Господарите на народите съсипаха избраните му насаждения, които стигаха до Язир и се губеха в пустинята; клоните му бяха разпрострени, минаваха през морето.
бо посохли хешбонські поля, і виноградник Сівми; володарі народів понищили грозна добірні, які до Язеру сягали й зникали в пустині; галузки ж його розтягалися, і море вони перейшли.
Затова с плача на Язир ще оплача и лозето на Севма. Ще те напоя със сълзите си, Есевон и Елеала, защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти.
Тому то язерським плачем буду плакати за виноградину Сівми. Сльозою своєю тебе орошу, о Хешбоне й Ел'але, бо крик бою напав на твій збір та на жниво твоє.
Отне се веселието и радостта от плодоносното поле и в лозята няма пеене, няма радостни гласове; тъпкачите няма да тъпчат линовете за вино; прекратих възклицанието.
І буде забрана радість та втіха із саду, а по виноградниках пісні не буде й не здійметься окрик. Вина по чавилах не буде топтати чавильник, окрик радости Я припинив!
Затова вътрешностите ми жалеят като арфа за Моав, и сърцето ми — за Кир-Арес.
Тому то в жалобі звучать про Моав мої нутрощі, мов би та арфа, а нутро моє про Кір-Херес.
И когато Моав се яви, изтощен от високите си места, и влезе в светилището си да се помоли, няма да сполучи.
І буде, як виявиться, що змучивсь на взгір'ї Моав, і ввійде молитись у святиню свою, та він не осягне нічого.
Това е словото, което ГОСПОД говори за Моав някога.
Оце слово, яке говорив був віддавна Господь про Моава.
А сега ГОСПОД говори и каза: За три години, каквито са годините на наемник, славата на Моав ще изпадне в презрение с цялото му голямо множество; и остатъкът ще бъде много малък и незначителен.
А тепер Господь каже, говорячи: За три роки, однакові з літами наймита, буде зневажена слава Моава з усім велелюддям його, а позосталість мала та дрібна, невелика!