Isaiah 14

Защото ГОСПОД ще се смили за Яков и пак ще избере Израил и ще ги настани в земята им. И чужденците ще се присъединят към тях и ще се прилепят към якововия дом.
Бо Господь змилосердиться над Яковом, і вибере знову Ізраїля, і на їхній землі їх поселить. І чужинець долучений буде до них, і приєднані будуть до дому Якового.
Народите ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им и израилевият дом ще ги притежава в земята на ГОСПОДА за слуги и слугини. Те ще пленят пленителите си и ще владеят над потисниците си.
І народи їх візьмуть, і їх попровадять до їхнього місця, а Ізраїлів дім на Господній землі за рабів та за невільниць їх прийме собі на спадщину. І візьмуть вони до неволі тих, хто їх поневолив, і вони над своїми гнобителями запанують!
И в деня, когато ГОСПОД те успокои от скръбта ти, от неспокойствието ти и от тежката работа, в която беше поробен,
І буде в той день, як Господь дасть тобі відпочинок із терпіння твого та з неспокою твого, та з праці тяжкої, яку ти був мусів робити,
ще употребиш тази присмехулна песен против вавилонския цар и ще кажеш: Как спря насилникът, спря беснеенето!
то ти заспіваєш оцю пісню глумливу про царя Вавилону та й скажеш: Як гнобитель минувся, минулося гноблення!
ГОСПОД строши тоягата на безбожните, скиптъра на владетелите,
Господь зламав кия безбожних і жезла пануючих,
който поразяваше с ярост народи с безспирни удари, който властваше с гняв над народи, с невъздържано преследване.
що народи постійним ударом у лютості бив, що в гніві гнобив був людей переслідуванням безупинним.
Успокои се, утихна цялата земя, възклицават радостно.
Спочила була, заспокоїлася вся земля, і виспівує голосно.
Елхите също се радват за теб и ливанските кедри: Откакто си легнал, дървар не е излизал против нас.
Кипариси та кедри ливанські тобою втішаються й кажуть: Відколи ти ліг, не приходить на нас дроворуб!
Шеол отдолу се раздвижи заради теб, да те посрещне при идването ти — заради теб разбута сенките, всички земни първенци, вдигна от престолите им всичките царе на народите.
Заворушивсь тобою іздолу шеол назустріч твоєму приходу; померлих тобі побудив, усіх проводирів на землі, і підняв з їхніх тронів всіх людських царів.
Те всички ще проговорят и ще ти кажат: И ти ли стана безсилен като нас? Стана ли подобен на нас?
Вони всі зачнуть говорити та й скажуть тобі: І ти ослабів, як і ми, став подібний до нас!
Великолепието ти слезе в Шеол и звукът на лирите ти. Червеи са постелката ти и трупни червеи те покриват.
Зіпхнута в шеол твоя гордість та гра твоїх арф; вистелено під тобою червою, і червяк накриває тебе...
Как си паднал от небето, ти, сияйна звезда, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който тъпчеше народите!
Як спав ти з небес, о сину зірниці досвітньої, ясная зоре, ти розбився об землю, погромнику людів!
А ти казваше в сърцето си: На небесата ще се изкача, над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север,
Ти ж сказав був у серці своєму: Зійду я на небо, повище зір Божих поставлю престола свого, і сяду я на горі збору богів, на кінцях північних,
ще се изкача над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!
підіймуся понад гори хмар, уподібнюсь Всевишньому!
Но ти ще бъдеш свален в Шеол, в дълбочините на рова.
Та скинений ти до шеолу, до найглибшого гробу!
Онези, които те видят, ще се взрат в теб, ще те разгледат и ще кажат: Този ли е мъжът, който разтреперваше земята, който разклащаше царствата,
Ті, що на тебе дивитися будуть, приглядатися будуть до тебе, звернути увагу на тебе: Чи то той чоловік, що змушував землю тремтіти, що зневолював царства труситись,
който запустяваше света и сриваше градовете му, който не пускаше затворниците си по домовете им?
що він обертав у пустиню вселенну, а міста її бурив, що в'язнів своїх не пускав він додому?
Всички царе на народите, всички спят в слава, всеки в дома си,
Усі царі людів, вони всі у славі лягли, кожен у своїй усипальні,
а ти си отхвърлен от гроба си като гнусна издънка, като дреха на убити, на прободени с меч, на слизащи между камъните на рова, като труп, който се тъпче.
ти ж від гробу свого відкинений геть, мов галузка бридка, оточений вбитими та мечем перешитими, що до гробу між камінь спускаються, як потоптаний труп...
Ти няма да се съединиш с тях в погребение, защото си погубил своята земя, избил си своя народ. Родът на злодеите няма да се споменава до века.
Ти не будеш поєднаний з ними у гробі, бо землю свою зруйнував, свій народ повбивав... Насіння злочинців повік не згадається!
Пригответе клане за синовете му заради беззаконието на бащите им, за да не станат и да завладеят земята, и да напълнят лицето на света с градове.
Його дітям зготуйте різню за вину їхніх батьків, щоб вони не повстали, і землі не вспадкували, і не наповнили світу містами.
Защото ще стана против тях, заявява ГОСПОД на Войнствата, и ще излича от Вавилон име и остатък, и син, и внук, заявява ГОСПОД.
І на них Я повстану, говорить Господь Саваот, і витну ім'я Вавилону й останок його, і нащадка й онука, говорить Господь!
И ще го направя притежание на таралежи и водни локви и ще го помета с метлата на унищожението, заявява ГОСПОД на Войнствата.
І вчиню Я його їжакові оселею та водним багном, і мітлою вигублення позамітаю його, говорить Господь Саваот!
ГОСПОД на Войнствата се закле и каза: Непременно, както намислих, така ще бъде; и както реших, така ще стане —
Присягав був Господь Саваот та казав: Поправді, як мислив собі Я, так станеться, й як Я був врадив те сповниться,
да съкруша Асирия в земята Си и да я стъпча на планините Си. И яремът му ще се вдигне от тях и товарът му ще се снеме от плещите им.
щоб стовкти асирійця в країні Моїй, і на горах Моїх розтопчу Я його! І ярмо його здійметься з них, і тягар його скинеться з їхніх рамен!
Това е решението, решено за цялата земя, и това е ръката, простряна над всичките народи.
Це та рада, яка про всю землю ураджена, і це та рука, що простягнена на всі народи.
Защото ГОСПОД на Войнствата реши — и кой ще попречи? И ръката Му е простряна — и кой ще я върне?
Бо врадив Господь Саваот, і хто Його раду відмінить? А рука Його витягнена, й хто відверне її?
В годината на смъртта на цар Ахаз се наложи това пророчество:
У році смерти царя Ахаза було таке пророцтво:
Не се радвай, цяла Филистия, че се строши тоягата, която те удряше, понеже от корена на змията ще излезе усойница и плодът й ще бъде хвърката огнена змия.
Не тішся, уся филистимськая земле, що зламане жезло, яке тебе вдарило, бо з гадючого кореня виповзе люта змія, і огнистий летючий дракон буде плодом її!
А първородните на сиромаха ще се нахранят и бедните ще си почиват в безопасност. Ще умъртвя с глад твоя корен и той ще убие остатъка ти.
І пастися будуть перворідні бідних, і вбогі безпечно лежатимуть, а твій корень Я голодом виморю, і рештки твої він доб'є!
Ридай, порто! Викай, граде! Стопи се, цяла Филистия, защото иде дим от север и никой не е сам в полковете му.
Плач же, брамо, ти ж місто, кричи, розпливлася ти, вся филистимськая земле, бо приходить із півночі дим, і не буде нікого, хто відстав би з його вояків!
И какъв отговор да се даде на посланиците на народите? — Че ГОСПОД е основал Сион, и там ще прибягнат сиромасите от народа Му.
І що відповісться народнім послам? Що Сіона Господь заложив, і сховаються в ньому убогі з народу Його!