Hebrews 6

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,

Тому полишімо початки науки Христа, та й звернімося до досконалости, і не кладімо знову засади покаяння від мертвих учинків та про віру в Бога,

учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.

науки про хрищення, про покладання рук, про воскресіння мертвих та вічний суд.

И това ще направим, ако Бог позволи.

Зробимо й це, коли Бог дозволить.

Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,

Не можна бо тих, що раз просвітились були, і скуштували небесного дару, і стали причасниками Духа Святого,

и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,

і скуштували доброго Божого Слова та сили майбутнього віку,

а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.

та й відпали, знов відновляти покаянням, коли вдруге вони розпинають у собі Сина Божого та зневажають.

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,

Бо земля, що п'є дощ, який падає часто на неї, і родить рослини, добрі для тих, хто їх і вирощує, вона благословення від Бога приймає.

но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.

Але та, що приносить терня й будяччя, непотрібна вона та близька до прокляття, а кінець її спалення.

Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.

Та ми сподіваємось, любі, кращого про вас, що спасіння тримаєтеся, хоч говоримо й так.

Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.

Та не є Бог несправедливий, щоб забути діло ваше та працю любови, яку показали в Ім'я Його ви, що святим послужили та служите.

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

Ми ж бажаємо, щоб кожен із вас виявляв таку саму завзятість на певність надії аж до кінця,

да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.

щоб ви не розлінились, але переймали від тих, хто обітниці вспадковує вірою та терпеливістю.

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:

Бо Бог, обітницю давши Авраамові, як не міг ніким вищим поклястися, поклявся Сам Собою,

?Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

говорячи: Поблагословити Я конче тебе поблагословлю, та розмножити розмножу тебе!

И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.

І, терплячи довго отак, Авраам одержав обітницю.

Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,

Бо люди клянуться вищим, і клятва на ствердження кінчає всяку їхню суперечку.

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

Тому й Бог, хотівши переважно показати спадкоємцям обітниці незмінність волі Своєї, учинив те при помочі клятви,

така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,

щоб у двох тих незмінних речах, що в них не можна сказати неправди Богові, мали потіху міцну ми, хто прибіг прийняти надію, що лежить перед нами,

която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,

що вони для душі як котвиця, міцна та безпечна, що аж до середини входить за заслону,

където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.

куди, як предтеча, за нас увійшов був Ісус, ставши навіки Первосвящеником за чином Мелхиседековим.