Ezekiel 46

Така казва Господ БОГ: Портата на вътрешния двор, която е обърната на изток, да бъде затворена през шестте делнични дни, а в съботния ден да се отваря и в деня на новолунието да се отваря.
Так говорить Господь Бог: Брама внутрішнього подвір'я, що звернена на схід, буде замкнена шість день праці, а суботнього дня буде відчинена, і в день новомісяччя буде відчинена.
И князът да влезе по пътя през предверната зала на портата отвън и да застане при стълба на портата, и свещениците да принасят всеизгарянето му и примирителните му жертви, и той да се поклони при прага на портата и да излезе; но портата да не се затваря до вечерта.
І ввійде князь ходом сіней брами ззовні, і стане при одвірку брами, а священики приготують його цілопалення та його мирну жертву, і він поклониться на порозі брами. А брама не буде замкнена аж до вечора.
И народът на земята да се покланя на ГОСПОДА във входа на тази порта в съботите и на новолунията.
І буде вклонятися народ Краю при вході цієї брами в суботи та в новомісяччя перед Господнім лицем.
А всеизгарянето, което князът да принася на ГОСПОДА в съботния ден, да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък.
А те цілопалення, що князь принесе Господеві суботнього дня, це шість безвадних овець та безвадний баран.
И хлебният принос за овена да бъде една ефа, а хлебният принос за агнетата — колкото му дава ръка, и един ин маслинено масло за ефа.
А жертва мучна ефа на барана, а на овець жертва хлібна, скільки дасть рука його, а оливи гін на ефу.
А в деня на новолунието: един юнец от говедата без недостатък, шест агнета и един овен; да бъдат без недостатък.
А в день новомісяччя молодий бик з великої худоби, безвадний, і шестеро овець та баран будуть безвадні.
И да принася хлебен принос: една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата — колкото може да даде ръката му, и един ин маслинено масло за ефа.
І ефу на бика, і ефу на барана приготує він хлібну жертву, а на овець як сягне рука його, а оливи гін на ефу.
И когато князът влиза, да влиза по пътя на предверната зала на портата, и по същия път да излиза.
А коли приходитиме князь, то він увійде ходом сіней брами, і тим же ходом своїм вийде.
А когато народът на земята идва пред ГОСПОДА на определените празници, тогава онзи, който влиза по пътя на северната порта, за да се поклони, да излиза по пътя на южната порта, а който влиза по пътя на южната порта, да излиза по пътя на северната порта; да не се връща по пътя на портата, през която е влязъл, а да излиза през онази, която е насреща.
А коли народ Краю буде приходити перед Господнє лице в свята, то хто входить ходом північної брама, щоб поклонитися, вийде ходом брами південної, а хто входить ходом брами південної, вийде ходом брами північної, не вернеться ходом тієї брами, яким увійшов, але вийде протилеглою йому.
И князът да влиза сред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат заедно.
А князь буде серед них: при вході їх ввійде, і при виході їх вийде.
И на празниците и по празничните времена хлебният принос да бъде една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата — колкото му дава ръка, и един ин маслинено масло за ефа.
А в свята та в урочисті дні буде хлібна жертва, ефа на бика й ефа на барана, а на вівці скільки дасть рука його, а оливи гін на ефу.
А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни примирителни жертви на ГОСПОДА, тогава да му се отваря портата, която е обърната на изток, и да принася всеизгарянето си и примирителните си жертви, както прави в съботен ден; и когато излезе, да затворят портата, след като е излязъл.
А коли князь приготує добровільного дара, цілопалення або мирні жертви, дар для Господа, то відчинять йому браму, що звернена на схід, і приготує своє цілопалення та свої мирні жертви, як готує за суботи, і вийде, і замкнуть браму по його виході.
И да принасяш всеки ден във всеизгаряне на ГОСПОДА едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш.
А вівцю однорічну, безвадну, приготовиш на цілопалення кожен день для Господа, щоранку приготовиш його.
И към него да принасяш всяка сутрин хлебен принос от една шеста ефа и една трета ин маслинено масло, за да го смесиш с брашното — хлебен принос на ГОСПОДА. Това са постоянни, вечни наредби.
А жертву хлібну приготовиш до нього щоранку, шосту частину ефи, а оливи третину гіна, щоб покропити пшеничну муку, це хлібна жертва для Господа, постанови вічні назавжди.
И ще принасят агнето и хлебния принос, и маслиненото масло всяка сутрин, постоянно всеизгаряне.
І приготують вівцю й жертву хлібну та оливу щоранку на стале цілопалення.
Така казва Господ БОГ: Ако князът даде подарък на някого от синовете си, това му е наследство; на синовете му ще бъде, това е тяхно притежание по наследство.
Так говорить Господь Бог: Коли князь дасть кому зо своїх синів дара зо спадку свого, це буде належати його синам, як їхнє володіння в спадщині.
А ако даде подарък от наследството си на някого от слугите си, ще бъде негов до годината на освобождението, и после ще се върне на княза; това е негово наследство за синовете му, тяхно ще бъде.
А коли він дасть дара з свого спадку одному з своїх рабів, то це буде належати йому аж до року волі його, та й вернеться князеві, бо це його спадок, тільки синам його він належатиме.
И князът да не взема от наследството на народа и да ги измества от притежанието им. От своето притежание да дава наследство на синовете си, за да не се разпръсва народът Ми всеки от притежанието си.
А князь не візьме зо спадку народу, витискаючи їх з їхнього володіння, із свого володіння дасть своїм синам спадок, щоб ніхто з народу Мого не розпорошився зо свого володіння.
И ме заведе през входа, който беше от страната на портата, при светите стаи за свещениците, които са обърнати на север; и ето, там имаше място отзад на запад.
І впровадив мене входом, що при боці брами, до священних кімнат для священиків, що звернені на північ; і ось там є місце на їхньому задньому боці на захід.
И ми каза: Това е мястото, където свещениците ще варят жертвата за вина и жертвата за грях, и където ще пекат хлебния принос, за да не ги изнасят във външния двор да осветят народа.
І сказав він мені: Оце місце, де священики будуть варити жертву за провину та жертву за гріх, де будуть пекти жертву хлібну, щоб не виносити до зовнішнього подвір'я, і не посвятити народа.
И ме изведе във външния двор и ме преведе по четирите ъгъла на двора; и ето, във всеки ъгъл на двора имаше двор.
І він вивів мене до зовнішнього подвір'я, і провів мене по чотирьох рогах подвір'я, і ось ще подвір'я на кожному розі подвір'я.
В четирите ъгъла на двора имаше заградени дворове, четиридесет лакътя на дължина и тридесет на ширина; и четирите ъгъла имаха една мярка.
На чотирьох рогах подвір'я були малі подвір'я, сорок ліктів завдовж і тридцять завшир, міра одна для них чотирьох, простокутні.
И в тях имаше ред каменна зидария околовръст, около четирите двора; и наоколо под редовете имаше устроени готварници.
І був ряд каміння навколо них, навколо них чотирьох, і пороблені кухні під горожею навколо.
И ми каза: Това са готварниците, където служителите на дома ще варят жертвите на народа.
І сказав він мені: Оце дім кухарів, що там варять слуги храму жертву народові.