Ecclesiastes 7

Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.

Краще добре ім'я від оливи хорошої, а день смерти людини від дня її вродження!

По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.

Краще ходити до дому жалоби, ніж ходити до дому бенкету, бо то кінець кожній людині, і живий те до серця свого бере!

Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.

Кращий смуток від сміху, бо при обличчі сумнім добре серце!

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

Серце мудрих у домі жалоби, а серце безглуздих у домі веселощів.

По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.

Краще слухати докір розумного, аніж слухати пісні безумних,

Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.

бо як тріскот тернини під горщиком, такий сміх нерозумного. Теж марнота й оце!...

Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.

Коли мудрий кого утискає, то й сам нерозумним стає, а хабар губить серце.

Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.

Кінець діла ліпший від початку його; ліпший терпеливий від чванькуватого!

Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.

Не спіши в своїм дусі, щоб гніватися, бо гнів спочиває у надрах глупців.

Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.

Не кажи: Що це сталось, що перші дні були кращі за ці? бо не з мудрости ти запитався про це.

Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,

Добра мудрість з багатством, а прибуток для тих, хто ще сонечко бачить,

защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.

бо в тіні мудрости як у тіні срібла, та користь пізнання у тому, що мудрість життя зберігає тому, хто має її.

Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Розваж Божий учинок, бо хто може те випростати, що Він покривив?

В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.

За доброго дня користай із добра, за злого ж розважуй: Одне й друге вчинив Бог на те, щоб людина нічого по собі не знайшла!

Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.

В днях марноти своєї я всього набачивсь: буває справедливий, що гине в своїй справедливості, буває й безбожний, що довго живе в своїм злі.

Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?

Не будь справедливим занадто, і не роби себе мудрим над міру: пощо нищити маєш себе?

Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?

Не будь несправедливим занадто, і немудрим не будь: пощо маєш померти в нечасі своїм?

Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

Добре, щоб ти ухопився за це, але й з того своєї руки не спускай, бо богобоязний втече від усього того.

Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,

Мудрість робить мудрого сильнішим за десятьох володарів, що в місті.

защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.

Немає людини праведної на землі, що робила б добро й не грішила,

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,

тому не клади свого серця на всякі слова, що говорять, щоб не чути свого раба, коли він лихословить тебе,

защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.

знає бо серце твоє, що багато разів також ти лихословив на інших!

Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.

Усе це я в мудрості випробував, і сказав: Стану мудрим! Та далека від мене вона!

Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?

Далеке оте, що було, і глибоке, глибоке, хто знайде його?

Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.

Звернувся я серцем своїм, щоб пізнати й розвідати, та шукати премудрість і розум, та щоб пізнати, що безбожність глупота, а нерозум безумство!

И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.

І знайшов я річ гіршу від смерти то жінку, бо пастка вона, її ж серце тенета, а руки її то кайдани!... Хто добрий у Бога врятований буде від неї, а грішного схопить вона!

Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,

Подивися, оце я знайшов, сказав Проповідник: рівняймо одне до одного, щоб знайти зрозуміння!

което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.

Чого ще шукала душа моя, та не знайшла: я людину знайшов одну з тисячі, але жінки між ними всіма не знайшов!...

Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.

Крім того, поглянь, що знайшов я: що праведною вчинив Бог людину, та вигадок усяких шукають вони!...