Ecclesiastes 5

Пази стъпките си, когато отиваш към Божия дом, и по-добре да се приближиш да слушаш, отколкото да принесеш жертва на безумни, защото те не знаят, че вършат зло.

Не квапся своїми устами, і серце твоє нехай не поспішає казати слова перед Божим лицем, Бог бо на небі, а ти на землі, тому то нехай нечисленними будуть слова твої!

Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога — защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.

Бо як сон наступає через велику роботу, так багато слів має і голос безглуздого.

Защото сънищата идват от много занимание и гласът на безумния — от много думи.

Коли зробиш обітницю Богові, то не зволікай її виповнити, бо в Нього нема уподобання до нерозумних, а що ти обітуєш, сповни!

Когато дадеш обещание на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява в безумните. Изпълни това, което си обещал!

Краще не дати обіту, ніж дати обіт і не сповнити!

По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.

Не давай своїм устам впроваджувати своє тіло у гріх, і не говори перед Анголом Божим: Це помилка! Пощо Бог буде гніватися на твій голос, і діла твоїх рук буде нищити?

Не позволявай на устата си да вкара плътта ти в грях и не казвай пред Божия Ангел, че е било по погрешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да унищожи делото на ръцете ти?

Бо марнота в численності снів, як і в многості слів, але ти бійся Бога!

Защото в множеството на сънищата и в множеството на думите има суети, но ти се бой от Бога.

Якщо ти побачиш у краї якому утискування бідаря та порушення права та правди, не дивуйся тій речі, бо високий пильнує згори над високим, а над ними Всевишній.

Ако видиш угнетяване на бедния и изкривяване на правосъдието и правдата в страната, не се учудвай на това нещо; защото над високия служител надзирава друг по-висок, а над тях има още по-високи.

І пожиток землі є для всіх, бо поле й сам цар обробляє.

И ползата от земята е за всичките; и сам царят има полза от нивите.

Хто срібло кохає, той не насититься сріблом, хто ж кохає багатство з прибутком, це марнота також!

Който обича парите, няма да се насити с пари, нито с доходи — онзи, който обича изобилието. И това е суета.

Як маєток примножується, то множаться й ті, що його поїдають, і яка користь його власникові, як тільки, щоб бачили очі його?

Когато се увеличават благата, увеличават се и онези, които ги ядат; затова, каква полза имат притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

Сон солодкий в трудящого, чи багато, чи мало він їсть, а ситість багатого спати йому не дає.

Сънят на онзи, който работи, е сладък, независимо дали яде малко, или много, а пресищането на богатия не го оставя да спи.

Є лихо болюче, я бачив під сонцем його: багатство, яке бережеться його власникові на лихо йому,

Има тежко зло, което видях под слънцето — богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.

і гине багатство таке в нещасливім випадку, а родиться син і немає нічого у нього в руці:

Но онова богатство се загубва от зъл случай и когато той ражда син, няма нищо в ръката му.

як він вийшов нагий із утроби матері своєї, так відходить ізнов, як прийшов, і нічого не винесе він з свого труду, що можна б узяти своєю рукою!...

Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще се върне, и ще си отиде, както е дошъл. Няма да вземе нищо от плода на труда си, което да отнесе в ръката си.

І це теж зло болюче: так само, як він був прийшов, так відійде, і яка йому користь, що трудився на вітер?

И това също е тежко зло — както е дошъл, така ще си и отиде и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?

А до того всі дні свої їв у темноті, і багато мав смутку, й хвороби та люті...

Още и през всичките си дни той яде в тъмнина с много досада и болест, и гняв.

Оце, що я бачив, як добре та гарне: щоб їла людина й пила, і щоб бачила добре в усьому своєму труді, що під сонцем ним трудиться в час нечисленних тих днів свого віку, які Бог їй дав, бо це доля її!

Ето какво видях за добро и прилично — човек да яде, да пие и да вижда добро от целия си труд, в който се труди под слънцето според броя на дните на живота си, които Бог му е дал; защото това е делът му.

Також кожна людина, що Бог дав їй багатство й маєтки, і владу їй дав споживати із того, та брати свою частку та тішитися своїм трудом, то це Божий дарунок!

И за всеки човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и му е дал власт да яде от него, да взема дела си и да се весели в труда си — това е дар от Бога.

Бо вона днів свого життя небагато на пам'яті матиме, то Бог в її серце шле радість!

Защото няма да мисли много за дните на живота си, понеже Бог го занимава с радостта на сърцето му.