Ecclesiastes 1

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

Книга Проповідника, сина Давидового, царя в Єрусалимі.

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

Наймарніша марнота, сказав Проповідник, наймарніша марнота, марнота усе!

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

Яка користь людині в усім її труді, який вона робить під сонцем?

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

Покоління відходить, й покоління приходить, а земля віковічно стоїть!

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

І сонечко сходить, і сонце заходить, і поспішає до місця свого, де сходить воно.

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

Віє вітер на південь, і на північ вертається, крутиться, крутиться він та й іде, і на круг свій вертається вітер...

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

Всі потоки до моря пливуть, але море воно не наповнюється: до місця, ізвідки пливуть, ті потоки вони повертаються, щоб знову плисти!

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

Повні труду всі речі, людина сказати всього не потрапить! Не насититься баченням око, і не наповниться слуханням ухо...

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

Що було, воно й буде, і що робилося, буде робитись воно, і немає нічого нового під сонцем!...

Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

Буває таке, що про нього говорять: Дивись, це нове! Та воно вже було від віків, що були перед нами!

Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

Нема згадки про перше, а також про наступне, що буде, про них згадки не буде між тими, що будуть потому...

Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

Я, Проповідник, був царем над Ізраїлем в Єрусалимі.

И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

І поклав я на серце своє, щоб шукати й досліджувати мудрістю все, що робилось під небом. Це праця тяжка, яку дав Бог для людських синів, щоб мозолитись нею.

Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Я бачив усі справи, що чинились під сонцем: й ось усе це марнота та ловлення вітру!...

Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

Покривленого не направиш, а неіснуючого не полічиш!

Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

Говорив я був з серцем своїм та казав: Ось я велику премудрість набув, Найбільшу за всіх, що до мене над Єрусалимом були. І бачило серце моє всяку мудрість і знання.

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

І поклав я на серце своє, щоб пізнати премудрість, і пізнати безумство й глупоту, і збагнув я, що й це все то ловлення вітру!...

Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

Бо при многості мудрости множиться й клопіт, хто ж пізнання побільшує, той побільшує й біль!...