II Corinthians 4

Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме;

Ось тому, мавши за милосердям Божим таке служіння, ми не тратимо відваги,

но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

але ми відреклися тайного сорому, не ходячи в хитрості та не перекручуючи Божого Слова, але з'явленням правди доручуємо себе кожному сумлінню людському перед Богом.

Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват,

Коли ж наша Євангелія й закрита, то закрита для тих, хто гине,

за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога.

для невіруючих, яким бог цього віку засліпив розум, щоб для них не засяяло світло Євангелії слави Христа, а Він образ Божий.

Защото ние не проповядваме себе си — а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус.

Бо ми не себе самих проповідуємо, але Христа Ісуса, Господа, ми ж самі раби ваші ради Ісуса.

Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос.

Бо Бог, що звелів був світлу засяяти з темряви, у серцях наших засяяв, щоб просвітити нам знання слави Божої в Особі Христовій.

Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.

А ми маємо скарб цей у посудинах глиняних, щоб велич сили була Божа, а не від нас.

Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние;

У всьому нас тиснуть, та не потиснені ми; ми в важких обставинах, але не впадаємо в розпач.

гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;

Переслідують нас, але ми не полишені; ми повалені, та не погублені.

винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.

Ми завсіди носимо в тілі мертвість Ісусову, щоб з'явилося в нашому тілі й життя Ісусове.

Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът;

Бо завсіди нас, що живемо, віддають на смерть за Ісуса, щоб з'явилось Ісусове в нашому смертельному тілі.

така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас.

Тому то смерть діє в нас, а життя у вас.

А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: ?Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим,

Та мавши того ж духа віри, за написаним: Вірував я, через те говорив, і ми віруємо, тому то й говоримо,

като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас.

знавши, що Той, Хто воскресив Господа Ісуса, воскресить з Ісусом і нас, і поставить із вами.

Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава.

Усе бо для вас, щоб благодать, розмножена через багатьох, збагатила подяку на Божу славу.

Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

Через те ми відваги не тратимо, бо хоч нищиться зовнішній наш чоловік, зате день-у-день відновляється внутрішній.

Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,

Бо теперішнє легке наше горе достачає для нас у безмірнім багатстві славу вічної ваги,

които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.

коли ми не дивимося на видиме, а на невидиме. Бо видиме дочасне, невидиме ж вічне!