I Peter 2

И така, като отхвърлите всяка злоба, всяко лукавство, лицемерие, завист и всяко одумване,
Отож, відкладіть усяку злобу, і всякий підступ, і лицемірство, і заздрість, і всякі обмови,
пожелавайте като новородени деца чистото мляко на словото, за да пораснете чрез него към спасение,
і, немов новонароджені немовлята, жадайте щирого духовного молока, щоб ним вирости вам на спасіння,
ако наистина сте опитали, че Господ е благ.
якщо ви спробували, що добрий Господь.
При Него като идвате, като при жив камък, от хората отхвърлен, но от Бога избран и скъпоценен,
Приступайте до Нього, до Каменя живого, дорогоцінного, що відкинули люди Його, але вибрав Бог.
вие също като живи камъни се съграждате в духовен дом, свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Иисус Христос.
І самі, немов те каміння живе, будуйтеся в дім духовий, на священство святе, щоб приносити жертви духовні, приємні для Бога через Ісуса Христа.
Защото е писано в Писанието: „Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами.“
Бо стоїть у Писанні: Ось кладу Я на Сіоні Каменя вибраного, наріжного, дорогоцінного, і хто вірує в Нього, той не буде осоромлений!
За вас обаче, които вярвате, Той е скъпоценност, а за тези, които не вярват: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“,
Отож бо, для вас, хто вірує, Він коштовність, а для тих, хто не вірує камінь, що його занедбали були будівничі, той наріжним став каменем,
и „Камък на препъване и канара на съблазън“, защото се препъват, бивайки непокорни, за което бяха и определени.
і камінь спотикання, і скеля спокуси, і об нього вони спотикаються, не вірячи слову, на що й призначені були.
Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина,
Але ви вибраний рід, священство царське, народ святий, люд власности Божої, щоб звіщали чесноти Того, Хто покликав вас із темряви до дивного світла Свого,
които някога не бяхте народ, а сега сте Божи народ, не бяхте получили милост, а сега сте получили.
колись ненарод, а тепер народ Божий, колись непомилувані, а тепер ви помилувані!
Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци на света да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата,
Благаю вас, любі, як приходьків та подорожніх, щоб ви здержувались від тілесних пожадливостей, що воюють проти душі.
да живеете благоприлично между езичниците, така че за каквото ви хулят като злосторници, да могат чрез добрите ви дела, които виждат, да прославят Бога в деня на посещението.
Поводьтеся поміж поганами добре, щоб за те, за що вас обмовляють вони, немов би злочинців, побачивши добрі діла, славили Бога в день відвідання.
Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт – било на царя, като на върховна власт,
Отож, коріться кожному людському творінню ради Господа, чи то цареві, як найвищому,
било на управниците, като на такива, които са пратени от него за наказание на злосторниците и за похвала на тези, които вършат добро.
чи то володарям, як від нього посланим для карання злочинців та для похвали доброчинців.
Защото това е Божията воля – като правите добро, да накарате да замълчи невежеството на безумните хора,
Бо така Божа воля, щоб доброчинці гамували неуцтво нерозумних людей,
като свободни, но не употребяващи свободата за покривало на злото, а като Божии слуги.
як вільні, а не як ті, що мають волю на прикриття лихого, але як раби Божі.
Почитайте всички, любете братството, от Бога се бойте, царя почитайте.
Шануйте всіх, братство любіть, Бога бійтеся, царя поважайте.
Слуги, покорявайте се на господарите си с пълен страх – не само на добрите и кротките, а и на опърничавите,
Раби, коріться панам із повним страхом, не тільки добрим та тихим, але й прикрим.
защото това е благодат, ако някой от съзнанието за Бога претърпява скръб, като страда несправедливо.
Бо то вгодне, коли хто, через сумління перед Богом, терпить недолю, непоправді страждаючи.
Защото каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е благодат пред Бога.
Бо яка похвала, коли терпите ви, як вас б'ють за провини? Але коли з мукою терпите за добрі вчинки, то це вгодне Богові!
Защото за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, като ви остави пример, за да следвате по Неговите стъпки;
Бо на це ви покликані. Бо й Христос постраждав за нас, і залишив нам приклада, щоб пішли ми слідами Його.
който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му;
Не вчинив Він гріха, і не знайшлося в устах Його підступу!
който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо;
Коли був лихословлений, Він не лихословив взаємно, а коли Він страждав, не погрожував, але передав Тому, Хто судить справедливо.
който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте.
Він тілом Своїм Сам підніс гріхи наші на дерево, щоб ми вмерли для гріхів та для праведности жили; Його ранами ви вздоровилися.
Защото вие бяхте като овце, които блуждаят, но сега се върнахте при Пастира и Надзорника на вашите души.
Ви бо були як ті вівці заблукані, та ви повернулись до Пастиря й Опікуна ваших душ.