I Corinthians 15

И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
Звіщаю ж вам, браття, Євангелію, яку я вам благовістив, і яку прийняли ви, в якій і стоїте,
чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.
Якою й спасаєтесь, коли пам'ятаєте, яким словом я благовістив вам, якщо тільки ви ввірували не наосліп.
Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията,
Бо я передав вам найперш, що й прийняв, що Христос був умер ради наших гріхів за Писанням,
че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията
і що Він був похований, і що третього дня Він воскрес за Писанням,
и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
і що з'явився Він Кифі, потім Дванадцятьом.
че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха,
А потім з'явився нараз більше як п'ятистам браттям, що більшість із них живе й досі, а дехто й спочили.
че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли;
Потому з'явився Він Якову, опісля усім апостолам.
а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.
А по всіх Він з'явився й мені, мов якому недородкові.
Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.
Я бо найменший з апостолів, що негідний зватись апостолом, бо я переслідував був Божу Церкву.
Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.
Та благодаттю Божою я те, що є, і благодать Його, що в мені, не даремна була, але я працював більше всіх їх, правда не я, але Божа благодать, що зо мною вона.
И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте.
Тож чи я, чи вони, ми так проповідуємо, і так ви ввірували.
Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите?
Коли ж про Христа проповідується, що воскрес Він із мертвих, як же дехто між вами говорять, що немає воскресення мертвих?
Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен.
Як немає ж воскресення мертвих, то й Христос не воскрес!
А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна.
оли ж бо Христос не воскрес, то проповідь наша даремна, даремна також віра ваша!
При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват.
Ми знайшлися б тоді неправдивими свідками Божими, бо про Бога ми свідчили, що воскресив Він Христа, Якого Він не воскресив, якщо не воскресають померлі.
Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;
Бо як мертві не воскресають, то й Христос не воскрес!
а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си.
Коли ж бо Христос не воскрес, тоді віра ваша даремна, ви в своїх ще гріхах,
Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.
тоді то загинули й ті, що в Христі упокоїлись!
Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните.
Коли ми надіємося на Христа тільки в цьому житті, то ми найнещасніші від усіх людей!
Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите.
Та нині Христос воскрес із мертвих, первісток серед покійних.
Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите.
Смерть бо через людину, і через Людину воскресення мертвих.
Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.
Бо так, як в Адамі вмирають усі, так само в Христі всі оживуть,
Но всеки на своя ред: Христос — първият плод; а после тези, които са Христови — при Неговото пришествие.
кожен у своєму порядку: первісток Христос, потім ті, що Христові, під час Його приходу.
Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,
А потому кінець, коли Він передасть царство Богові й Отцеві, коли Він зруйнує всякий уряд, і владу всяку та силу.
защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.
Бо належить Йому царювати, аж доки Він не покладе всіх Своїх ворогів під ногами Своїми!
Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.
Як ворог останній смерть знищиться,
Защото Бог "е покорил всичко под краката Му". Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко.
бо під ноги Його Він усе впокорив. Коли ж каже, що впокорено все, то ясно, що все, окрім Того, Хто впокорив Йому все.
А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.
А коли Йому все Він упокорить, тоді й Сам Син упокориться Тому, Хто все впокорив Йому, щоб Бог був у всьому все.
Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?
Бо що зроблять ті, хто христяться ради мертвих? Коли мертві не воскресають зовсім, то нащо вони ради мертвих і христяться?
Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?
Для чого й ми повсякчас наражаємось на небезпеки?
Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.
Я щодень умираю. Так свідчу, браття, вашою хвалою, що маю її в Христі Ісусі, Господі нашім.
Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, "нека ядем и пием, защото утре ще умрем."
Коли я зо звірами боровся в Ефесі, яка мені по-людському користь, коли мертві не воскресають? Будем їсти та пити, бо ми взавтра вмрем!...
Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.
Не дайте себе звести, товариство лихе псує добрі звичаї!
Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.
Протверезіться правдиво, та й не грішіть, бо деякі Бога не знають, говорю вам на сором!
Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват?
Але дехто скаже: Як мертві воскреснуть? І в якім тілі прийдуть?
Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.
Нерозумний, що ти сієш, те не оживе, як не вмре.
И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго,
І коли сієш, то сієш не тіло майбутнє, але голе зерно, яке трапиться, пшениці або чого іншого,
а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе — негово собствено тяло.
і Бог йому тіло дає, як захоче, і кожному зерняті тіло його.
Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга — плътта на животните, друга — на птиците и друга — на рибите.
Не кожне тіло однакове тіло, але ж інше в людей, та інше тіло в скотини, та інше тіло в пташок, та інше у риб.
И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните — друг;
Є небесні тіла й тіла земні, але ж інша слава небесним, а інша земним.
един е блясъкът на слънцето, друг — блясъкът на луната и друг — блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.
Інша слава для сонця, та інша слава для місяця, та інша слава для зір, бо зоря від зорі відрізняється славою!
Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;
Так само й воскресення мертвих: сіється в тління, в нетління встає,
сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
сіється в неславу, у славі встає, сіється в немочі, у силі встає,
сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло.
сіється тіло звичайне, встає тіло духовне. Є тіло звичайне, є й тіло духовне.
Така е и писано: "Първият човек, Адам, стана жива душа", последният Адам стана животворящ дух.
Так і написано: Перша людина Адам став душею живою, а останній Адам то дух оживляючий.
Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.
Та не перше духовне, але звичайне, а потім духовне.
Първият човек е от земята — пръстен; вторият Човек е от небето.
Перша людина з землі, земна, друга Людина із неба Господь.
Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.
Який земний, такі й земні, і Який небесний, такі й небесні.
И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния.
І, як носили ми образ земного, так і образ небесного будемо носити.
А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.
І це скажу, браття, що тіло й кров посісти Божого Царства не можуть, ані тління нетління не посяде.
Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим
Ось кажу я вам таємницю: не всі ми заснемо, та всі перемінимось,
в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
раптом, як оком змигнути, при останній сурмі: бо засурмить вона і мертві воскреснуть, а ми перемінимось!...
Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.
Мусить бо тлінне оце зодягнутись в нетління, а смертне оце зодягтися в безсмертя.
А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: "Погълната беше смъртта победоносно."
А коли оце тлінне в нетління зодягнеться, і оце смертне в безсмертя зодягнеться, тоді збудеться слово написане: Поглинута смерть перемогою!
"О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?"
Де, смерте, твоя перемога? Де твоє, смерте, жало?
Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът;
Жало ж смерти то гріх, а сила гріха то Закон.
но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!
А Богові дяка, що Він Господом нашим Ісусом Христом перемогу нам дав.
Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.
Отож, брати любі мої, будьте міцні, непохитні, збагачуйтесь завжди в Господньому ділі, знаючи, що ваша праця не марнотна у Господі!