Psalms 90

90:1

(По слав. 89) Молитва на Божия човек Мойсей. Господи, Ти си ни бил прибежище във всички поколения.

Προσευχη του Μωυσεως, του ανθρωπου του Θεου. Κυριε, συ εγεινες εις ημας καταφυγη εις γενεαν και γενεαν.

90:2

Преди да се родят планините и да си създал земята и света, от вечността до вечността Ти си Бог.

Πριν γεννηθωσι τα ορη, και πλασης την γην και την οικουμενην, και απο του αιωνος εως του αιωνος, συ εισαι ο Θεος.

90:3

Връщаш човека в пръстта и казваш: Върнете се, човешки синове!

Επαναφερεις τον ανθρωπον εις τον χουν και λεγεις, Επιστρεψατε, υιοι των ανθρωπων.

90:4

Защото хиляда години в Твоите очи са като вчерашния ден, който премина, или като нощна стража.

Διοτι χιλια ετη ενωπιον σου ειναι ως ημερα η χθες, ητις παρηλθε, και ως φυλακη νυκτος.

90:5

Завличаш ги като порой, те са като сън, сутрин са като трева, която никне.

Κατακλυζεις αυτους ειναι ως ονειρον της αυγης, ως χορτος οστις παρερχεται

90:6

Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва,

το πρωι ανθει και παρακμαζει το εσπερας κοπτεται και ξηραινεται.

90:7

защото изчезваме от Твоя гняв и ужасени сме от яростта Ти.

Διοτι εκλειπομεν εν τη οργη σου και εν τω θυμω σου ταραττομεθα.

90:8

Поставил си безчестията ни пред Себе Си, тайните ни грехове — в светлината на лицето Си.

Εθεσας τας ανομιας ημων ενωπιον σου, τα κρυφια ημων εις το φως του προσωπου σου.

90:9

Защото всичките ни дни отминават в гнева Ти, прекарваме годините си като въздишка.

Επειδη πασαι αι ημεραι ημων παρερχονται εν τη οργη σου διατρεχομεν τα ετη ημων ως διανοημα.