Psalms 88

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

Ωιδη ψαλμου δια τους υιους Κορε, εις τον πρωτον μουσικον, επι Μαχαλαθ−λεανωθ, Μασχιλ του Αιμαν του Εζραιτου. Κυριε ο Θεος της σωτηριας μου, ημεραν και νυκτα εκραξα ενωπιον σου

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

Ας ελθη ενωπιον σου η προσευχη μου κλινον το ωτιον σου εις την κραυγην μου

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

Διοτι ενεπλησθη κακων η ψυχη μου, και η ζωη μου πλησιαζει εις τον αδην.

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

Συγκατηριθμηθην μετα των καταβαινοντων εις τον λακκον εγεινα ως ανθρωπος μη εχων δυναμιν

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

εγκαταλελειμμενος μεταξυ των νεκρων, ως οι πεφονευμενοι, κοιτωμενοι εν τω ταφω, τους οποιους δεν ενθυμεισαι πλεον, και οιτινες απεκοπησαν απο της χειρος σου.

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

Μ εβαλες εις τον κατωτατον λακκον, εις το σκοτος, εις τα βαθη.

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

Επ εμε επεστηριχθη ο θυμος σου, και παντα τα κυματα σου επεφερες επ εμε. Διαψαλμα.

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

Εμακρυνας τους γνωστους μου απ εμου με εκαμες βδελυγμα προς αυτους απεκλεισθην και δεν δυναμαι να εξελθω.

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

Ο οφθαλμος μου ητονησεν απο της θλιψεως σε επεκαλεσθην, Κυριε, ολην την ημεραν ηπλωσα προς σε τας χειρας μου.

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

Μηπως εις τους νεκρους θελεις καμει θαυμασια; η οι τεθνεωτες θελουσι σηκωθη και θελουσι σε αινεσει; Διαψαλμα.

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

Μηπως εν τω ταφω θελουσι διηγεισθαι το ελεος σου η την αληθειαν σου εν τη φθορα;

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

Μηπως θελουσι γνωρισθη εν τω σκοτει τα θαυμασια σου και η δικαιοσυνη σου εν τω τοπω της ληθης.

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

Αλλ εγω προς σε, Κυριε, εκραξα και το πρωι η προσευχη μου θελει σε προφθασει.

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

Δια τι, Κυριε, απορριπτεις την ψυχην μου, αποκρυπτεις το προσωπον σου απ εμου;

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

Ειμαι τεθλιμμενος και ψυχομαχων εκ νεοτητος δοκιμαζω τους φοβους σου και ευρισκομαι εν αμηχανια.

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

Επ εμε διηλθον αι οργαι σου οι τρομοι σου με εφανισαν.

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

Ως υδατα με περιετριγυρισαν ολην την ημεραν ομου με περιεκυκλωσαν.

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.

Απεμακρυνας απ εμου τον αγαπητον και τον φιλον οι γνωστοι μου ειναι αφανεις.