Psalms 73

(По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.

Ψαλμος του Ασαφ. Αγαθος τωοντι ειναι ο Θεος εις τον Ισραηλ, εις τους καθαρους την καρδιαν.

А аз — краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,

Εμου δε, οι ποδες μου σχεδον εκλονισθησαν παρ ολιγον ωλισθησαν τα βηματα μου.

защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,

Διοτι εζηλευσα τους μωρους, βλεπων την ευτυχιαν των ασεβων.

защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.

Επειδη δεν ειναι λυπαι εις τον θανατον αυτων, αλλ η δυναμις αυτων ειναι στερεα.

Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,

Δεν ειναι εν κοποις, ως οι αλλοι ανθρωποι ουδε μαστιγονονται μετα των λοιπων ανθρωπων.

затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.

δια τουτο περικυκλονει αυτους η υπερηφανια ως περιδεραιον η αδικια σκεπαζει αυτους ως ιματιον.

Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.

Οι οφθαλμοι αυτων εξεχουσιν εκ του παχους εξεπερασαν τας επιθυμιας της καρδιας αυτων.

Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.

Εμπαιζουσι και λαλουσιν εν πονηρια καταδυναστειαν λαλουσιν υπερηφανως.

Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.

Θετουσιν εις τον ουρανον το στομα αυτων, και η γλωσσα αυτων διατρεχει την γην.

Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.

Δια τουτο θελει στραφη ενταυθα ο λαος αυτου και υδατα ποτηριου πληρους εκθλιβονται δι αυτους.

И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?

Και λεγουσι, Πως γνωριζει ταυτα ο Θεος; και υπαρχει γνωσις εν τω Υψιστω;

Ето, това са безбожните — и винаги благополучни, умножават богатство!

Ιδου, ουτοι ειναι ασεβεις και ευτυχουσι διαπαντος αυξανουσι τα πλουτη αυτων.

Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,

Αρα, ματαιως εκαθαρισα την καρδιαν μου και ενιψα εν αθωοτητι τας χειρας μου.

защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.

Διοτι εμαστιγωθην ολην την ημεραν και ετιμωρηθην πασαν αυγην.

Ако кажех: Така ще говоря! — ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.

Αν ειπω, Θελω ομιλει ουτως ιδου, εξυβριζω εις την γενεαν των υιων σου.

Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,

Και εστοχασθην να εννοησω τουτο, πλην μ εφανη δυσκολον

докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.

εωσου εισελθων εις το αγιαστηριον του Θεου, ενοησα τα τελη αυτων.

Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.

Συ βεβαιως εθεσας αυτους εις τοπους ολισθηρους ερριψας αυτους εις κρημνον.

Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.

Πως δια μιας κατηντησαν εις ερημωσιν Ηφανισθησαν, απωλεσθησαν υπο αιφνιδιου ολεθρου.

Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

Ως ονειρον εξεγειρομενου Κυριε, οταν εγερθης, θελεις αφανισει την εικονα αυτων.

Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,

Ουτως εκαιετο η καρδια μου, και τα νεφρα μου εβασανιζοντο

толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.

και εγω ημην ανοητος και δεν εγνωριζον κτηνος ημην ενωπιον σου.

И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.

Εγω ομως ειμαι παντοτε μετα σου συ με επιασας απο της δεξιας μου χειρος.

Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.

Δια της συμβουλης σου θελεις με οδηγησει και μετα ταυτα θελεις με προσλαβει εν δοξη.

Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.

Τινα αλλον εχω εν τω ουρανω; και επι της γης δεν θελω αλλον παρα σε.

Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.

Ητονησεν η σαρξ μου και η καρδια μου αλλ ο Θεος ειναι η δυναμις της καρδιας μου και η μερις μου εις τον αιωνα.

Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Те оставят в блудство.

Διοτι, ιδου, οσοι απομακρυνονται απο σου, θελουσιν απολεσθη συ εξωλοθρευσας παντας τους εκκλινοντας απο σου.

Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!

Αλλα δι εμε, το να προσκολλωμαι εις τον Θεον ειναι το αγαθον μου εθεσα την ελπιδα μου επι Κυριον τον Θεον, δια να κηρυττω παντα τα εργα σου.