Psalms 38

(По слав. 37) Псалм на Давид. За възпоменание. ГОСПОДИ, не ме обвинявай в негодуванието Си и не ме наказвай в яростта Си!

Ψαλμος του Δαβιδ εις αναμνησιν. Κυριε, μη με ελεγξης εν τω θυμω σου, μηδε εν τη οργη σου παιδευσης με.

Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи върху мен.

Διοτι τα βελη σου ενεπηχθησαν εις εμε και η χειρ σου καταπιεζει με.

Няма здраво място в плътта ми поради Твоя гняв; няма мир в костите ми поради моя грях.

Δεν υπαρχει υγεια εν τη σαρκι μου εξ αιτιας της οργης σου. δεν ειναι ειρηνη εις τα οστα μου εξ αιτιας της αμαρτιας μου.

Защото беззаконията ми надвишиха главата ми, като тежко бреме много ми натежаха.

Διοτι αι ανομιαι μου υπερεβησαν την κεφαλην μου ως φορτιον βαρυ υπερεβαρυναν επ εμε.

Смърдят, гноясват раните ми заради безумието ми.

Εβρωμησαν και εσαπησαν αι πληγαι μου εξ αιτιας της ανοησιας μου.

Превит съм и съвсем се прегърбих, цял ден ходя скърбейки.

Εταλαιπωρηθην, εκυρτωθην εις ακρον ολην την ημεραν περιπατω σκυθρωπος.

Защото слабините ми са пълни с огън и в плътта ми няма здраво място.

Διοτι τα εντοσθια μου γεμουσι φλογωσεως, και δεν υπαρχει υγεια εν τη σαρκι μου.

Отпаднал съм и съвсем съкрушен; рева от стона на сърцето си.

Ησθενησα και καθ υπερβολην κατεκοπην βρυχωμαι απο της αδημονιας της καρδιας μου.

Господи, пред Теб е цялото ми желание и въздишането ми не е скрито от Теб.

Κυριε, ενωπιον σου ειναι πασα η επιθυμια μου, και ο στεναγμος μου δεν κρυπτεται απο σου.

Сърцето ми тупти, силата ми ме остави, а светлината на очите ми — и тя не е у мен.

Η καρδια μου ταραττεται, η δυναμις μου με εγκαταλειπει και το φως των οφθαλμων μου, και αυτο δεν ειναι μετ εμου.

Любимите ми и приятелите ми странят от раната ми и роднините ми стоят надалеч.

Οι φιλοι μου και οι πλησιον μου στεκουσιν απεναντι της πληγης μου, και οι πλησιεστεροι μου στεκουσιν απο μακροθεν.

И онези, които търсят живота ми, залагат примки, онези, които търсят злото ми, говорят за унищожение и цял ден замислят измама.

Και οι ζητουντες την ψυχην μου στηνουσιν εις εμε παγιδας και οι εκζητουντες το κακον μου λαλουσι πονηρα, και μελετωσι δολους ολην την ημεραν.

Но аз съм като глух, не чувам, и като ням, който не отваря устата си.

Αλλ εγω ως κωφος δεν ηκουον και ημην ως αφωνος, μη ανοιγων το στομα αυτου.

Да, аз съм като човек, който не чува, и в чиито уста няма оправдание.

Και ημην ως ανθρωπος μη ακουων και μη εχων αντιλογιαν εν τω στοματι αυτου.

Защото на Теб се надявам, ГОСПОДИ, Ти ще отговориш, Господи Боже мой.

Διοτι επι σε, Κυριε, ηλπισα συ θελεις μου εισακουσει, Κυριε ο Θεος μου.

Понеже казах: Да не тържествуват над мен! При подхлъзването на крака ми се големеят против мен.

Επειδη ειπα, Ας μη χαρωσιν επ εμε οταν ολισθηση ο πους μου, αυτοι μεγαλαυχουσι κατ εμου.

Защото съм близо до падане и болката ми е постоянно пред мен.

Διοτι ειμαι ετοιμος να πεσω, και ο πονος μου ειναι παντοτε εμπροσθεν μου.

Понеже признавам беззаконието си, наскърбен съм заради греха си.

Επειδη εγω θελω αναγγελλει την ανομιαν μου, θελω λυπεισθαι δια την αμαρτιαν μου.

Но враговете ми са живи и многобройни и много са онези, които ме мразят без причина.

Αλλ οι εχθροι μου ζωσιν, υπερισχυουσι και επληθυνθησαν οι μισουντες με αδικως.

И онези, които отплащат зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.

Και οι ανταποδιδοντες κακον αντι καλου ειναι εναντιοι μου, επειδη κυνηγω το καλον.

Не ме оставяй, ГОСПОДИ! Боже мой, от мен не се отдалечавай!

Μη με εγκαταλιπης, Κυριε Θεε μου, μη απομακρυνθης απ εμου.

Побързай да ми помогнеш, Господи, спасение мое!

Ταχυνον εις βοηθειαν μου, Κυριε, η σωτηρια μου.