Psalms 147

(По слав. 146) Алилуя! Да, добро е да пеем псалми на нашия Бог. Да, хвалебната песен е хубава и приятна.

Αινειτε τον Κυριον διοτι ειναι καλον να ψαλλωμεν εις τον Θεον ημων διοτι ειναι τερπνον, η αινεσις πρεπουσα.

ГОСПОД съгражда Ерусалим, събира израилевите изгнаници.

Ο Κυριος οικοδομει την Ιερουσαλημ θελει συναξει τους διεσπαρμενους του Ισραηλ.

Изцелява съкрушените по сърце и превързва раните им.

Ιατρευει τους συντετριμμενους την καρδιαν και δενει τας πληγας αυτων.

Изброява множеството на звездите, нарича ги всички по име.

Αριθμει τα πληθη των αστρων Καλει τα παντα ονομαστι.

Велик е нашият Господ и с голяма мощ, разумът Му е неизмерим.

Μεγας ο Κυριος ημων και μεγαλη η δυναμις αυτου η συνεσις αυτου αμετρητος.

ГОСПОД издига смирените, а безбожните унижава до земята.

Ο Κυριος υψονει τους πραους, τους δε ασεβεις ταπεινονει εως εδαφους.

Пейте на ГОСПОДА с благодарение, пейте псалми с арфа на нашия Бог,

Ψαλατε εις τον Κυριον ευχαριστουντες ψαλμωδειτε εις τον Θεον ημων εν κιθαρα

който покрива небесата с облаци, приготвя дъжд за земята, прави да расте трева по планините,

τον σκεπαζοντα τον ουρανον με νεφελας τον ετοιμαζοντα βροχην δια την γην τον αναδιδοντα χορτον επι των ορεων

който дава храна на животните и на гарванчетата, които пискат към Него.

τον διδοντα εις τα κτηνη την τροφην αυτων και εις τους νεοσσους των κορακων, οιτινες κραζουσι προς αυτον.

Той не се наслаждава в силата на коня, не благоволява в краката на мъжа.

Δεν χαιρει εις την δυναμιν του ιππου δεν ηδυνεται εις τους ποδας του ανδρος.

ГОСПОД благоволява в онези, които Му се боят, в онези, които се надяват на Неговата милост.

Ο Κυριος ηδυνεται εις τους φοβουμενους αυτον, εις τους ελπιζοντας επι το ελεος αυτου.

Слави ГОСПОДА, Ерусалиме! Хвали своя Бог, Сионе!

Επαινει, Ιερουσαλημ, τον Κυριον αινει τον Θεον σου, Σιων.

Защото Той укрепи резетата на портите ти, благослови децата ти сред теб.

Διοτι ενεδυναμωσε τους μοχλους των πυλων σου ηυλογησε τους υιους σου εν μεσω σου.

Установява мир в пределите ти, насища те с най-добрата пшеница.

Βαλλει ειρηνην εις τα ορια σου σε χορταινει με το παχος του σιτου.

Изпраща заповедта Си на земята; словото Му тича много бързо.

Αποστελλει το προσταγμα αυτου εις την γην, ο λογος αυτου τρεχει ταχυτατα.

Дава сняг като вълна, разпръсва сланата като пепел,

Διδει χιονα ως μαλλιον διασπειρει την παχνην ως στακτην.

хвърля леда Си като отломъци — кой ще устои пред Неговия мраз?

Ριπτει τον κρυσταλλον αυτου ως κομματια εμπροσθεν του ψυχους αυτου τις δυναται να σταθη;

Изпраща словото Си и ги разтопява, прави вятъра Си да духа и водите текат.

Αποστελλει τον λογον αυτου και διαλυει αυτα φυσα τον ανεμον αυτου, και τα υδατα ρεουσιν.

Възвестява словото Си на Яков, наредбите Си и присъдите Си — на Израил.

Αναγγελλει τον λογον αυτου προς τον Ιακωβ, τα διαταγματα αυτου και τας κρισεις αυτου προς τον Ισραηλ.

Не е постъпил така с никой друг народ и те не са познали присъдите Му. Алилуя!

Δεν εκαμεν ουτως εις ουδεν εθνος ουδε εγνωρισαν τας κρισεις αυτου. Αλληλουια.